Нино Николов

Въвеждащи думи на преводача Нино Николов
на вечерта в Унгарския културен институт,
посветена на преводаческата дейност на Иванка Павлова
(19 февруари 2002 г.)

Човек може да пребъде и като капките на капчука, ако чука на едно и също място.

Постоянството е едно от най-добрите човешки качества. То превъзмогва сезонните отчаяния и общочовешките несправедливости. Важно е да си постоянен и да си гледаш обикнатата работа.

Разбира се, нещата винаги са по-сложни, колкото и да се представят за простовати.

Така е и с хората, и с творците, които търсят изход от житейското еднообразие.

Работата ни помага да осъзнаем дълбочините на живота. Мързелът ни разпилява по облаците и ветровете, които също са плодоносни за талантливия. За бездарния, естествено, не е плодоносна и работата.

Да, но кой стои на тази граница между дарно и бездарно? Кой вдига бариерата пред таланта? Кой има толкова време и толкова щедро сърце, че да се задълбочи в индивидуалността на прииждащия талант, камо ли да я насочва по-късно?

Никой, освен самият носител на таланта, стига да самоосъзнае собствената си грижа за него.

Тъкмо тази работа извърши Иванка Павлова през последните десетилетия, за да ни зарадва със запомнящи се стихове и преводи на стихотворения.

Няма да скрия, че преди десетина години, по-точно през 1993 г., когато Иванка Павлова представи в Унгарския културен институт първата си самостоятелна стихосбирка “Градините на сърцето”, бях приятно учуден от постигнатото, попило в себе си поуки и от унгарската, и от руската поезия.

Преводачката бе помагала на поетесата, която я бе вдъхновявала.

Казвам всичко това, защото познавам и първите 15 публикации на Иванка Павлова в сборника “Петима млади поети” на издателство “Народна младеж”, излязъл по-рано.