Марио Мелендес

превод: Виолета Бончева

ЛОДКАТА НА СБОГУВАНЕТО

Аз съм детето,
което си играе с морската пяна
на безнадеждните морета.
На този плаж, закичен с чайки,
простирам ръцете си като тънки мрежи,
докато вълните пощипват сънищата ми
и само една сълза пламти срещу скалите.
Подводните камъни се събират на брега,
идват боси да танцуват върху душата ми,
и устните им носят водорасли и корали,
маята на морето, превърнато в целувка.

Размърдвам си нозете, като две стари гребла,
сърцето ми е океан от лица и ръце
и аз съм в него, без да си давам сметка,
с моя пясъчен екипаж,
хванат здраво за кормилото на вятъра,
за носа на кораба с годините.
И глас,
който не е моя,
вдига котвата на тази малка лодка,
която се отдалечава
с моето детство
на борда.

ОТВЪД КИТАРАТА

На Виктор Хара

Отвъд китарата са ръцете,
разделени от Родината
звук от криле се подпалва
и изгаря обувките ми

Провокиран съм да посея
върху земята
чистото семе на песента

Отвъд китарата
кръвта рисува необуздана музика
и главата на певеца се пълни с дупки
и целувки с дъх на смърт

Отвъд китарата
пътищата плачат
дъждът плаче и пада на колене
защото синът на тази земя
не ще обходи всички пътища
отвъд китарата
отвъд взрива
след който сърцата угаснаха

отвъд това стихотворение
и с една незабравима рана
от едно незабравимо време

Очите все още търсят Виктор
отвъд една китара
отвъд една Родина