ИЗ „ПОДСВИРКВАНИЯТА НА СКИТНИКА”
превод: Димитър Дублев
ИЗ „ПОДСВИРКВАНИЯТА НА СКИТНИКА”
Тъй хубава е вечерта, тъй хубава и нежна.
Да легнеш можеш, скитнико, на пейката смирено.
Животът ни се разшири от мисълта безбрежна
и за човека стана дом безкрайната вселена.
——————————
ИЗ „ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ”
За светлина и за спокойствие гори ме страшна жажда
и затова покрай чешмата на знанието минах.
Когато вехне тъмнината и се саморазяжда,
да легна искам върху цялата земя да си почина.
