ВЕЧНАТА ИСТОРИЯ
превод: Мария Грубешлиева
ВЕЧНАТА ИСТОРИЯ
„Отдавна трябваше да сложа края
на тая връзка… Дълго вече трая.
Ще се покажа малко хладен само
и тъй ще свърши тая скучна драма.”
Тъй си помисли. И във близки дни
такава тактика той упражни:
говореше й с „нежно безразличие” -
и как го само гледаше момичето!
- Разбира се!… Все ще се видим някога.
Наистина, нали? Отмина лятото…
А тя мълчеше - бе разбрала вече.
От края на сълзата й сълза потече.
Запита с болка тя, макар че не заплака.
Не би ли искал да му пише някога?
- Да, да му пише… Щом намери време…. -
И мина лесно той на друга тема.
Така се разделиха. Толкоз просто!
Но беше ли се разрешил въпроса?
Минаха дни. Писмо от нея няма.
Тогава почна истинската драма:
щом раздавачът мине вечер късно,
той сеща как сърцето му се пръска.
И отминават дни, недели, месеци,
той бавно тлее в чакане невесело…
Разбрал е, че писмо не ще получи,
и все пак чака чудо да се случи.
МОЛИТВА КЪМ БОГА
ЗА ГЪРБАВОТО МОМЧЕНЦЕ
Не се показа тая вечер пак
момчето, гърбаво и хилаво,
тъй както на балкона преди мрак
показваше се тихо, мълчаливо.
Ала зад светлите стъкла
на неговия бял прозорец
минават сенките без глас!
Ах, нека са щастливи хората!
О, толкоз кротко, пълно с доброта,
с душа, изстрадала дълбоко,
излиза на балкона, щом нощта
несетно пропълзи наоколо.
Стояло е на пладне, бедното,
затворено във свойта стая,
внимателно следяло бледно
децата как навън играят.
Не знае то що е игра -
навън не смее да потича.
Веднъж с децата се събра -
те го оставиха самичко.
Попита майка му: „Защо
навън с децата не потичаш?”
- Не ми се ще - отвърна то,
а тя „капризно” го нарича.
Урока си той учи сам,
на глас дори, без чужда помощ.
Като предвестник на смъртта
гласът му в тъмното се носи.
А само щом се спусне здрач,
излиза на балкона тихо
и окарината му с плач
мелодия подема лиха.
Но тая вечер то, уви,
не се, горкото, появи…
Край него призраци се движат…
О, боже, имай малко грижа
да го не връхлети беда!
Та то е гърбаво и хилаво.
Покой му на душата дай,
спокойна да заспи без сили.
Ако ли трябва да умре -
то нека туй не разбере.
А в сладък сън да вижда пак
как тича с детския рояк.
