ДА ИМА ХЛЯБ
превод: Елка Няголова
Докато житното зрънце
прораства във хляба
и в благия залък,
от топлата пещ на печката
грее животът
и също расте -
на Твореца от благостта,
омесена в хляба насъщен,
от доброто и разума,
широм по тази земя,
расте и пораства също
от кротостта и блаженството
на мойте сестри-неретванки*,
докато хляба разчупват
край свойта семейна
трапеза… С молитва
за челядта си край масата,
за слънцето и за дъжда,
измолват небесна любов -
да има навсякъде хляб,
и там, където го няма,
да се плодят семенцата
на житото и хляб да станат,
и радост светла да бъде!
А после на Бога благодарят
за хляба на свойта трапеза…
—————–
*Неретва - река и област в Далмация