Диана Буразер

превод: Елка Няголова

На клепача на спящата ладия
със навито крило,
до коричка от хляб,
изостанал от флота,
си почива ръката
от рибарската суша
и тежките мъки.
На брега
самотни туристи
гадаят за дъжд,
току-що дошлите
по будките вестници
вести донасят от целия свят,
чуждите кораби
вече отплават…
Трябва нещо да има
между тялото тежко на котвата
и морето разбунено -
навигация.
Трябва да има!
Твоите некоординирани
пръсти и поглед
донасят ми само
тревожност.
И неспокоен обеден сън.