Едуин Маркам

превод: Гео Милев

ЧОВЕКЪТ С МОТИКАТА

Превит под тежестта на вековете,
на своята мотика се подпира
и взира се в земята той - с лице,
което отразява пустотата
на всички времена, а на гърба -
понесъл бремето на целий свят.

Кой го направи глух и сляп за всеки
възторг и отчаяние? Безчувствен
към болката? Без сянка от надежда?
Безсмислен, оглупял и брат на вола?
Чия ръка набръчка туй чело?
Кой духна светлината в тоя мозък?
Това ли е творението Боже,
създадено, родено да владее
над суша и море? Да надлети
звездите и изтръгне нови сили
от небесата? Страстно да гори -
неутолимо - в жаждата за вечност?
Това ли е върховний блян на Бога,
пред който потъмняват вси слънца,
тоз, който начертава техний път?
От край до край там долу в ада няма
друг по-ужасен призрак, по-охулен
от сляпата световна алчност, нито
по-знаменателен зарад душата,
по-заплашителен за целий свят.

Каква огромна пропаст между него
и серафимите? Роб на труда -
що са за него Платон и Плеяди?
Що са за него песни и поети,
пръв утрен лъч и аромат на рози?
Страданието на вси векове
проглежда в тоя мрачен образ; в тоя
измъчен и приведен гръб личи
трагизма на времето; през тоя
страхотен лик човечеството цяло -
потъпкано, ограбено, презряно -
надава своя недоволен вик
към съдниците на света: протест
и паметно пророчество за всички.

О, господари,
владетели, управници в цял свят!
Туй дело ли вий давате на Бога,
това страхотно същество - без образ
и с разнебитена душа? Как нявга
пак ще възправите вий тая сянка,
ще я въздигнете в безсмъртие,
ще я възвърнете към светлина,
ще въдворите в музика и блян,
ще заличите вси незабравими
безчестия, позорните злини,
нанесените нелечими болки?

О, господари,
владетели, управници в цял свят!
Какво ще прави бъдещето с тоя
човек! Как трябва да се отговори
на неговия груб въпрос - в тоз час,
когато вихрите на бунт разтърсват
света? Какво ще стане с царства и царе -
с онез, които са направили
от него туй, което той е днес,
когато неговия глух терор
възправи се и въззове към бога
след толкоз векове мълчание?

ЧОВЕКЪТ ПОД КАМЪКА

Когато видя аз работник някой, който
се бори с труд срещу глада -
и става всеки ден в зори, преди да съмне,
и се завръща у дома си всяка нощ по късен мрак,
напред през мрак устремен, подобно див, безмълвен звяр,
- тогава в мисълта си виждам аз
един човек, осъден да търкаля тежък камък
нагоре по безкраен стръмен склон.
Той го изкачва стъпка подир стъпка,
напрегнал сили и подпрял без отдих тежката скала…

Виж как натиска - сгърчен, свит, премазан!
Той движи тежката скала на вашия живот -
с издути, потъмнели жили,
и кръв избива в морното лице…
Ту губи - ту печели -
и губи - губи - (Боже мой)
Забил пети в коравата земя -
о, труд, усилие и мъка…
И тласка - движи!
Дали огромната скала ще го свали
и смачка долу в пропастта?
Безмълвнат борба неспирно следва
подобно в тежък безизходен сън.