Едуин Маркам (Edwin Markham), американски поет, е роден на 23 април 1852 г. в Орегон Сити, Орегон като най-малко от десет деца. Родителите му се развеждат малко след раждането му. На четиригодишна възраст се премества в район, североизточно от Сан Франциско; там живее със сестра си и майка си. Работи в семейна ферма от дванайсетгодишен. Завършва литература в Калифорнийския колеж и получава диплома за учител през 1870 г. През 1872 г. завършва колежа в Сан Хосе, а през 1873 г. - Християнски колеж в Санта Роса. Преподава литература, заема пост в системата на образованието, директор на училище в Калифония от 1890 г. От 1900 г. живее в Рио де Жанейро, а после в Ню Йорк, където изнася много лекции пред работници. Пише от млад. През 1899 г. публикува стихотворението си „Човекът с мотиката”, вдъхновено от картината на френския художник Жан Франсоа Миле, която поетът е видял преди десет години и с часове е стоял пред нея. Успехът на стихотворението е огромен и то бързо се превежда на много езици. Поетът защитава потиснатите и онеправдани трудови хора от целия свят, противопоставя се на експлоатацията на човек от човека. В България „Човекът с мотиката” се появява за първи път през 1924 г. на страниците на списание „Пламък” в превод на Гео Милев (по-късно е превеждано и от Леда Милева). Издава книгите с поезия „Човекът с мотиката” (1899), „Линкълн и други стихове” (1901), „Обувките на щастието” (1914), „Вратите на рая” (1920), „Осемдесет песни на осемдесетгодишна възраст” (1932). Книги с проза: „Деца в робство” (1914), „Прекрасната Калифорния” (1914). От 1923 до 1931 г. е поет лауреат на Орегон. Умира на 7 март 1940 г.

Публикации:

Поезия:

ЧОВЕКЪТ С МОТИКАТА/ превод: Гео Милев/ брой 121 октомври 2019