Сергей Чалов

превод: Марко Марков

***

Сочна ягода - росица
рони сред тревите плам.
Рижа, сякаш е лисица,
е ела изгряла там.

Неръзсънен камък шава
край изровения път.
Бавно слънцето изгрява
и просторите звънтят.

Млади облаци над ската
роши нечия ръка.
Синкав дим към небесата
вие палава река.

Сякаш от града отломък,
селото ми върху хълм
цяло в трепет, като момък
вече буди се от сън.

***

С крило прощално маха днес
небето в моя край безкраен,
с метафори е този лес
изпълнен - и дори го знае.

В поляни, везани от цвят,
по-златен даже от сълзата,
подръпва с порив облак млад
престилчицата на брезата.