Сергей Галбо

превод: Марко Марков

***

В гората - камък, ручей и лъчи,
не са ми нужни хорските очи,
на просеките ведрите ръце
в небето водят моето сърце.

Но аз самотен съм във всеки град,
сред пътищата черни от асфалт,
и трябват ми очите ти добри,
тъй както птиците на моите гори.