Херман Хесе

превод: Красимира Василева

Преди повече от три века на зеленото гробище на приюта “Свети Дух” в Берлин имало три великолепни стари липи. Те били толкова големи, че покрили гробището с преплетените клони на огромните си корони като гигантска арка.

За произхода на тези прекрасни дървета се разказвала следната история, датираща от още по-далечното минало.

Живеели в Берлин трима братя, които били свързани с рядко срещани близко приятелство и доверие. Една вечер най-младият от тях излязъл от къщи, без да каже нещо на другите, защото щял да се срещне с едно момиче на отдалечена улица и да отиде на разходка с него.

Той вървял към уреченото място, потопен в приятни мечти, когато чул тихи стонове и хрипове откъм потънало в мрак и пустота място между две къщи.

Веднага се отправил натам, смятайки, че някакво животно или може би дете е изпаднало в беда и се нуждае от помощ.

Прониквайки в мрака на потуления ъгъл, той с ужас открил лежащ сред кръв мъж. Навел се над него и със съчувствие попитал какво му се е случило, но не получил никакъв отговор, освен тихо стенание и хриптене - мъжът бил намушкан в сърцето и след няколко мига умрял в ръцете на притеклия се на помощ.

Младият мъж не знаел какво да направи и тъй като раненият не проявявал повече признаци на живот, се запътил замаяно и с колебливи крачки обратно към улицата.

Но в този момент двама стражи се натъкнали на него и докато той обмислял дали да ги повика на помощ или тихо да напусне, те забелязали изплашения му вид, приближили се до него, веднага видели кръв по обувките и по ръкавите на палтото му и го задържали, без да обръщат внимание на молбите му и опитите му да каже нещо.

Намерили безжизненото тяло наблизо и без много суетене откарали предполагаемия убиец в затвора, където той бил окован и поставен под строг надзор.

На следващата сутрин го разпитал съдията. Докарали тялото на починалия и едва сега, на дневна светлина, младежът познал младия ковач, с когото някога бил приятел.

А преди това той твърдял, че не го познава и не му е известно нищо за него.

Подозрението, че именно той е извършил убийството, се увеличило, когато по-късно през деня се явили като свидетели познати на убития и заявили, че някога младежът бил приятел с ковача, но се скарал с него заради момиче. Много неща били преувеличени, но заподозреният безстрашно потвърдил верните, като настоявал, че е невинен и моли не за милост, а за справедливост.

Съдията не се съмнявал, че именно той е убиецът, и се надявал бързо да получи достатъчно доказателства, за да го осъди и да го предаде на палача. Колкото повече затворникът отричал участието си в случилото се, толкова повече го смятали за виновен.

Междувременно средният брат, който отсъствал от дома си по работа, се върнал, напразно чакал по-младият да се върне и започнал да го търси.

Когато чул, че брат му е затворен поради обвинение в убийство, веднага отишъл при съдията.

- Ваша чест, - казал той, - вие сте задържали невинен, освободете го! Аз съм убиецът и не искам невинни да страдат вместо мен. Бях във вражда с ковача, следях го и снощи, когато той отиде по нужда в онзи ъгъл, го нападнах и забих нож в сърцето му.
Съдията изумено изслушал това признание и разпоредил средният брат да бъде вързан и държан в ареста, докато делото не бъде изяснено.

Сега двамата братя лежали под един покрив в окови, но най-младият все още не знаел нищо за това, което е направил за него средният, и продължавал да повтаря, че е невинен.

Минали два дни и съдията, като не открил нищо ново, вече бил склонен да повярва на въображаемия убиец, който сам се наклеветил.

Но ето че след пътуване в чужбина в Берлин се върнал най-големият брат. Той намерил къщата празна и разбрал от съседите си какво се случило с по-малкия му брат и как средният поел върху себе си вината. Въпреки че било вече беше нощ, отишъл в затвора, помолил да събудят съдията и паднал на колене пред него с думите:.

- Благороден служителю на закона! Вие сте оковали двама невинни, които страдат за моите грехове. Този ковач не е убит нито от най-младия, нито от средния ми брат, аз извърших това. Вече не мога да понасям факта, че другите страдат заради мен, напълно невинни, и затова много Ви моля да ги пуснете на свобода и да затворите мен, който съм готов да платя престъплението с живота си.

Съдията се изумил още повече и не можал да измисли нищо по-добро от това да изпрати и третия брат в затвора.

В ранната сутрин, когато надзирателят донесъл хляб в килията на най-младия, казал:
- Бих искал да зная кой от вас тримата е истинският злодей.

Въпреки че младежът започнал да пита какво се е случило, надзирателят отказал да обясни каквото и да било. Но от казаното младежът разбрал, че братята му са дошли да дадат живота си за него. Той избухнал в ридания и поискал да го заведе при съдията, а когато се появил в окови пред него, плачейки казал:

- Простете ми, че толкова време Ви заблуждавах! Аз си мислех, че никой не е видял какво съм направил и никой не може да докаже моята вина. Сега разбирам, че всичко трябва да стане според закона и признавам, че аз убих ковача и съм готов да платя за престъплението с нещастния си живот!

Очите на съдията просто изхвръкнали, той не вярвал, че всичко това се случва в действителност, изумлението му било неописуемо, а сърцето му забило неспокойно заради този странен случай.

Заповядал да върнат затворника обратно и здраво да го пазят, както и другите двама братя, а самият той седял дълго време, потънал в размисли, напълно разбирайки, че само един от тримата може да бъде убиец, а другите двама са се предали на правосъдието заради благородството на душите си и заради една рядко срещана братска любов.

Размишленията му не довели до нищо и той разбрал, че в този случай обикновеният човешки ум е безсилен.

Затова на следващия ден оставил затворниците под надеждна охрана, отишъл при курфюрста и му разказал с пълни подробности тази невероятна история.

Курфюрстът го изслушал с най-голямо учудване и накрая казал:

- Това събитие е невероятно и рядко! Сърцето ми казва, че нито един от тримата не е извършил убийството, включително и най-младият, първият, задържан от охраната ви, и всичко, което той е разказал в началото, е вярно. Въпреки това, тъй като това е престъпление, не можем просто да пуснем заподозрения. Ето защо мисля да призова самия Господ да съди тези трима предани един на друг братя и да действаме според Неговия съд.

Така и решили. Било пролет и в един светъл, топъл ден тримата братя били изведени на зеления двор и всеки получил по една силна липова фиданка.

Те обаче трябвало да засадят дърветата наобратно, с младата зелена корона в земята, а корените да се издигнат към небето.

Чието дърво изсъхнело първо, него щели да смятат за убиец и да го доведат до екзекуция.

Братята постъпили според указанията и всеки внимателно заровил клоните на своето дърво в земята.

Не минало много време и трите дървета покълнали и отгледали нови великолепни корони в знак, че и тримата братя са невинни, и всичките три липи растели и растели, станали много големи и стояли няколко века на гробището на приюта ” Свети Дух” в Берлин.

——————————

Легендата е написана и публикувана през 1912 г. бел. прев.