ЧАЙКИ
ЧАЙКИ
От морските мъгли
излитат бели птици -
на бързите вълни
далечните сестрици.
Родени призори,
целунати от слънце -
тях никой не дари
трохи, ни житно зрънце.
Те весело шумят
и гуркат се в морето,
крилата си потапят
и литват към небето.
Благословил е Бог
на чайките съдбата.
Затуй с вълшебен рог
привличат ги морята.
На гребени - вълни
живеят те безгрижно…
Изчезват из мъгли
далече, непостижно…
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 1, кн. 2-3, 1934 г.
ЕСЕН
Летят на юг, отиват към морето
и чезнат като облаци в небето.
Един след други, в зигзаг наредени,
едва личат краката им червени.
Към беломорските вълни игриви
отлитат щъркелите обичливи,
че есенният вятър ги подгони
и потъмни лазурни небосклони.
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 2, октомври, 1935 г.
ЕСЕН
Като приказни коне крилати
над морето облаци летят.
Пискат с гласовете си познати
птиците летящи над градът.
Техният безкраен път тъмнее
в заника на слънчевия плам,
надалече, гдето се синее
гордият планински гребен, сам.
И шуми тъжовно ширинето,
и шуми небесния простор.
Птиците пътуват към морето,
птиците изпраща моят взор…
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 4, кн. 1, септември 1937 г.
НА ДЯДО ВАЗОВ
Няма по-добра в света
от земята родна!
Тя е истина, мечта
и земя свободна.
Да изпълним тоз завет,
най-свещен в сърцата -
на народния поет,
който спи в земята!
И поетът ще живей,
ще ни вдъхновява,
с любовта си ще ни грей
за живот и слава!
——————————
сп. „Картинна галерия”, г. 8, кн. 1 , 1941 г.
