ДОДЕТО ИМАМ ВРЕМЕ
ГНЕВНО
По навик сякаш - денем и нощем -
където ходя, където бродя -
нещо ме стяга, нещо ме гложди
и знам какво е, мили народе.
И зная още, народе мили,
как се преглъща - през зъби сякаш -
чуждия присмех, че си безсилен
и дремеш духом, дремеш и чакаш.
Чудото чакаш, но чудо няма.
И кой ли свестен ще ти завиди,
Щом си разсипеш - камък по камък -
това, което сам си иззидал?
И кой ли свестен ще те похвали
след тези срамни метани днешни
за чужда милост, за чужда жалост,
сякаш си блуден, сякаш си грешник?
В такива ями току се тикаш,
че с тази буца, дето ме дави,
ще ме спасиш ли да не извикам:
писна ми вече - много ти здраве!
30 август 2019
ТОЛКОВА
Да го усуквам ли? Не бива.
Не ми прилича. И не мога.
Друг нека сладко ви приспива
с брътвежите на демагога;
друг нека ви събужда с басни -
предимно модни и купешки -
за все по-лъскави съблазни
и за правата ви човешки.
И нека той ви тананика
за още куп неща прехвалени…
А аз ще си сдържа езика,
защото ви познавам хала.
И както съм се свил във ъгъла
на жалката ни прокопсия,
ще смятам колко са ни лъгали
/в това число и мен самия/.
Дали прогледнахме обаче -
не смея даже да запитам.
А бяхме уж народ юначен
и уж достоен за възхита.
Сега сме вкопчени в прогнозите
и все по-страшна става болката:
не ни се пише нищо розово -
изчезваме комай - и толкова…
Съвсем изчезваме… И толкова!
8 август 2019
АКТУАЛНА ПЕСНИЧКА
Щом съвсем ми додея да се щурам из къщи,
имам близка алея - две алеи са в същност.
Аз поемам по главната - покрай кръглите пейки.
/В същност доста отдавна заспортувах седейки/.
С двама-трима акрани, от живота обрулени,
чоплим своите рани и държавата хулим.
То да беше държава - да я кичим със лаври.
Вижте как продължава с цял народ да се гаври.
Че си имал заслуги, вече яко я дразни,
щом е рай за бандюги и продажници разни…
Та това ни е темата. /И за болното здраве/.
Но за голите темета и душите корави
то е дразнещо блеене на посърнало стадо.
И ни гледат разсеяно. И ни хокат злорадо.
Но ще кажа, шептейки, /за утеха и в скоби/,
че на крачка от пейките е Кенанското гробище.
Тъй че… Гледайте ласкаво, мои мрачни другари:
щом такива сме в Хасково - да му мисли България.
15 август 2019
ПОЧТИ МОЛИТВА
Все още жив, макар и тежко болен,
би трябвало - все пак - да съм доволен,
че ето на - отново зазорява,
щом пак дочувам откъм двора врява
и все едно - безличен или ярък -
и този Божи ден ще е подарък
за моя милост…
Отче милостиви,
не искам мойте сметки да са криви
и пак ще се надвеся по човешки
над всичките си грехове и грешки,
а Ти ми позволи да се покая,
щом вече съм съвсем, съвсем накрая.
Накрая съм - допивам свойта чаша
с горчилките от тази орис наша,
от тази завист и от тази злоба,
които още ни сродяват с роба
за срам и упреци…
Всевластен Боже,
не ме възпирай - нека се тревожа
до сетен дъх, додето имам време
да си поемам българското бреме
и нека ми се скапят сетивата
едва когато стихна… под тревата!
11 август 2019
ОЗДРАВЯВАНЕ
Такава лекота, такова чудо!
Остава ти да литнеш на възбог…
А в същата държава се събуди,
сред същите флакончета от глог.
Нима наистина подейства глогът?
И как така надмогна изведнъж
покрусата от тази изнемога
и от злодейството на шир и длъж?
Нали не бе измислен този пъкъл?
И щом не виждаше ни брод, ни бряг,
каква вълшебна сила те измъкна?
Или това е мистика все пак?
Защото има кой да ти припомни,
че тъкмо пред небесните врати
човек усещал същите симптоми…
Преди душата му да отлети!
ОПОРА
Сам на себе си наум говоря:
укротявай нервите си, брат -
ту напред се взираш, ту назад,
сякаш търсиш някаква опора.
А опората е вътре в тебе -
в твойта същност, в твоя жилав ген,
стига само да е зареден
с чувството, че още си потребен.
И не бързай срещу здрача синкав -
съвземи се, казвам, потърпи:
този свят на тебе се крепи,
нищо, че си негова прашинка.
9 август 2019
ДИЛЕМА
Оказа се, че не може и така:
с нехайството си тръгваш под ръка,
олекваш откъм вяра и престиж
и си вървиш… Но накъде вървиш?
Вървиш към оня неизбежен трап
сред лаком буренак до колене,
където няма да ти трябва хляб
до второто пришествие поне.
А би могъл достойно, друже скъп,
с разпалено сърце и с вещина,
все нещичко да пренесеш на гръб,
особено през тежки времена.
Как иначе пред хорските очи,
вторачени към земния ни дял,
без никакъв проблем ще проличи
дали изобщо, друже, си живял?
16 август 2019
ПОДИР ПРОМЯНАТА
Не се напрягай да прозреш
защо в душата ми остана
един осакатен копнеж
и с нищо нелечима рана.
Ти нямаш тези сетива
и в блянове не си вторачен.
А в същност точно за това
сега съм тъжен и съм мрачен.
То бяха хули и стрели
в неистов пристъп, в безпощаден.
И дваж по-силно ме боли,
че бях от своите предаден.
