Михаил Берберов

Ти, който имаш вече своя път,
освобождавай го от прах и от завои непрестанно.

Ти, който имаш вече своя дом,
освобождавай го от ключове и от ключалки непрестанно.

Ти, който имаш свойта утрин,
освобождавай я от облак и от вятър непрестанно.

Ти, който имаш вече своя ден,
освобождавай го от скука и умора непрестанно.

Ти, който имаш вече свойта вечер,
освобождавай я от сумрак обеззвезден непрестанно.

Ти, който имаш вече своята усмивка,
освобождавай я от примиреността й непрестанно.

Ти, който имаш вече своите очи,
освобождавай ги от ненаситността им непрестанно.

Ти, който имаш вече своите ръце,
освобождавай ги от леността им непрестанно.

Ти, който имаш вече своето сърце,
освобождавай го от дребните му страсти непрестанно.

Ти, който имаш вече своята съдба,
освобождавай я от тлеността й непрестанно.

Ти, който имаш вече свойта свобода,
бъди…
бъди самият свобода.