Николай Дик

превод: Иван Антонов

***
Разтревожи вятърът душата,
над полето той покоят й ветрей.
Ти, казачке моя, със зората
песента красива ми запей!

Успокой душата на казака,
писано е в нашата съдба,
че казак не се отказва
да послуша песента за Дон във утринта!

В тази песен земна е тъгата,
болката на минатия път
и по донски пронизителна и свята
е тревожната ми памет за светът.

Аз не бива да стоя на място,
тръгнат ли забързаните дни,
ала утринната песен сладкогласна
не може с тях да се сравни.

По-красива няма на земята
и по-истинска на Дон от песента.
Ех, казачке моя, със зората
ти запей отново в утринта!