Иванка Павлова

Романът на Георги Бърдаров „Аз още броя дните” попадна в ръцете ми благодарение на ценителката на хубавата книга Ася Русанова, която само ми каза, че творбата е победител в конкурса „Ръкописът” на БНТ 1.

Макар че съм литераторка и авторка на поезия, напоследък рядко посягам към прозата. Плашат ме обемът и мисълта, че вместо за нещата от живота, за тревожните въпроси, които вълнуват съвременния човек, отново ще чета за нечия любовна история, която не ми казва почти нищо.

Още същия ден прочетох част от романа, на следващия ден - още малко, а след това не го оставих, докато не го изгълтах. В истинския смисъл на думата. И бях потресена от истинността на написаното.

Сякаш авторът беше преживял ужаса на четиригодишната обсада на Сараево - глада, чудовищните страдания на хората, трескавите въпроси: кому е била нужна тази война, в името на чии интереси се е вихрила тя така дълго, защо човеците продължават да се избиват.

Съдбата на двама съпрузи - християнин и мюсюлманка, познаващи се още от детската градина и намерили заедно смъртта си в опит за бягство, е проследена едновременно със случващото се с други хора, свързани с тях. И няколко интервюта с мъже, стреляли с гранатомети по живите мишени в обсадения град.

През цялото време си давах сметка, че ние, останалите, сякаш сме живели през тези кошмарни четири години в един успореден свят. Да, знаели сме, че има война. И какво от това?!

Всъщност и сега на толкова други места се стреля и умират хора. Неотдавна научих например, че в Уганда гражданската война е продължила двайсет години.

Обезчовечили ли сме се? Егоизмът ли ни прави бездушни към чуждото страдание?

Изпитах благодарност към автора на романа Георги Бърдаров, че ме накара да съпреживея събития, на които съм съвременничка, и да осъзная колко сме безпомощни пред „голямата” политика уж в името на справедливостта с цената на страдания и смърт на хиляди невинни.

И най-неочаквано в главата ми се роди една странна съпоставка. Ако Иван Вазов не беше написал „Под игото”, едва ли щяхме да познаваме така истински бита, мисленето, мъките и радостите, подема и погрома на нашите предци от епохата на османското робство.

Ако Георги Бърдаров не беше написал „Аз още броя дните”, нямаше никога да узнаем какво е преживял един обсаден град през 20. век в продължение на четири години.

Наясно съм, че и най-добронамереният съвет среща обяснима съпротива. Но ще рискувам. Прочетете тази книга. Тя прави читателите по-човечни. Макар и за кратко. Но си заслужава.

——-

Георги Бърдаров. Аз още броя дните. Роман. С., Сиела, 2016