Такис Варвитциотис

превод: Марин Жечев и Михаил Берберов

Подчинявайки се на небето,
се катеря
по усмихнатия хълм.

И пътувам с изпаренията
там, където тръпнат листите
на прозрачната зеленина.

Там, където сянката трепти
на една целувка
преди време.

Там, където светлината
се превърна в памет за
най-красивите очи.

Докато сред облака дълбоко
виждам да разцъфват
криле бели, много бели.