ПОЛЕКА

Йоргос Темелис

превод: Марин Жечев и Михаил Берберов

Още малко се наведи.
Гледай.
Там, в дълбокото, виждаш ли
неизкоренената ми тъга?

Полека,
нежно
и безболезнено

изкорени я.

Като гвоздей,
като горчиво растение.

С целувка.
С усмивка.

Пръстите си да не разкървавиш.