Веролюб Вукашинович

превод: Елка Няголова

МОЛИТВА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПОСТИ

И дойде време за пост,
за обреден хляб и вино.
Дочакай да слезе гост
от висините сини.

И звярът да те остави,
заварден от нощен копой.
Да се отвори вратата
за агнето, дето ще дойде.

Със хляба споил мливото,
преобразен от ситост.
Предци, потомците свои
спомнете си със молитва!

БОЖЕ МИЛИ

Боже мили, що ли ни грози,
казва старец, във небето вгледан.
И народът где е, и лозите,
жътвата, и хлябът ни последен?

Где е млякото и нашите родители,
учениците, учителите, стоката?
За пчелите и запаса питам…
И за извора - с човешкото око?

Где врагът е? Огънят от върше?
И предците с камъни надгробни?
Где змията е, сама под прага къщен?
И децата, пуснали хорото…

И хармониката под звездите?
Где е сватбата, момата с кръшен стан?
Песента, с която дом гради се?
Боже мой, кажи ми, какво стана?