Родолюб Чорич

превод: Наталия Недялкова

МАЛКИЯТ ЧОВЕК САМ СЪС СЕБЕ СИ

Малък човек съм,
живея с големи мечти.
От далечината чувам как ехото
отпреди векове зове,
и казва:
Да съм
сам под синия свод,
сирак тъжен под небето,
пред мълниите, гръмотевиците и водата!
И ….
към мен да тръгват с камък, а пък аз да отвръщам с хляб.
Малък човек съм,
роден във времето между полетите:
на Гагарин и Армстронг,
и кой знае колко светове:
един стар и един нов,
на кръстопът.
А сега накъде, по кой път?
С пълен куфар сънища?
Да обрасна с плевели или да съществувам,
Да тръгна от самото начало, всичко отново?
Малък съм,
от всички по-малък, но много жилав и корав,
истински камък, но не от всеки градеж,
всеки сам чертае картата на живота си,
някога бях надменен, нарцистичен и ядосан на всички.
Прекрасно е да останеш малък…
Без желание да рушим чужди съдби
с голяма сила.

ФЕВРУАРИ

Защо хората нямат само един месец за любов
като февруарските котки?
И после, почивка от влюбеността,
от преследването и търсенето на щастие
изпълнено с един лик.

Награда ли е това или наказание да обичаш
някого тайно през цялата година,
толкова дни и нощи?
И отново, в новия кръговрат на планетата
с нейните спомени
и тъгата предизвикана от неосъществени желания
само за една жена,
един човек.

Един месец за това търся
и нито един повече!
Останалите искам за радост,
създадена от звездни сънища
зелени полета, слънце и дъжд!

Пък нейните котешки очи
само февруари нека да има.

Искам дълбока прохлада на ясен
и поздрав за тежки хронични болежки,
заради една котка
февруари ми е цялата година!