Татяна Вуйович Костич

превод: Наталия Недялкова

Утрото се надига от леглото си
сънят ми изпрати като лош знак от нощта
изхвърчал от прозореца бял гълъб
прободен от моята сянка
една прохладна глътка живот
беше достатъчна за днес
чакам
да дойде по-бързо
този страшен час
смъртен час
който ме гони
с несретен кикот
превит
вие от болка
на вратата

реквиемът отеква безмерно
и портите се отварят
мощни арени на смъртта
ала там
моите лъвове
сутрин
не са гладни
чувам
това
шепна им
ангели мои