ХЛЯБ
превод: Елка Няголова
ХЛЯБ
Аз питките ръжени толкоз обичах,
печеше ги нашата баба,
отгоре с картофена тънка коричка,
по-златен от мед беше хляба.
По-мило едва ли в света ни ще има:
една тишина броди свойски
из топлата кухня. Какво, че е зима -
ухае на зърно животът!
Долавяхме сякаш птиче приветствие,
реката огласяло с врява,
звъняха препълнените класове
от нашия хлебен бряг.
Омесено щастие в питки едни -
от обич и благост спомен.
И хлебеца ръжен не ще заменим,
Спаси ни той от погроми.
И мирисът на коричка от хляб
от детството ни не отлита.
Вкусът съхрани се в гърдите отляво
със майчината молитва…
Днес масата ни е богата, добре сме,
но оня вкус още в нас рови…
А скъпите хора със сол и хляб срещаме.
И стават ни още по-родни.
ПЪТЯТ НА ЗЪРНОТО
…А кълнчето не бърза да пробие
към своята мечтана свобода,
то първо дълбините ще открие,
и ласката на чакан Божи дар.
То за живота тъй добива сили,
наливат се със песен класовете,
въздъхва вятър в златните осили,
в небето песен изкласила свети.
Живот неизмерим. Зърното вечно е.
Напълва се земята със величие.
С добри ръце на обич е обречено.
И тя класи във зърното пшеничено.
