Захарула Гайтанаки

превод: Мирослава Панайотова

НА РЪБА НА АСФАЛТА

Едно цвете беше отгледано
на ръба на асфалта,
мисля, че това е ценно
като всяка сълза,
която от очите ни се търкули
по лицето и избледнява,
това диво цвете
какво съобщение предава?
“Напук на времената тежки,
надежда не губи,
ще грее ярко слънцето
след бурята.
Като мен, на ръба на асфалта,
където цъфтя,
не спирай никога
да се надяваш!”

ПЕСЕН МЕЛАНХОЛИЧНА

Моите приятели, които ме обичат,
не те харесаха.
“Остави го да си тръгне
от твоя живот”, казаха те.

За да те отрека,
ако искам моето добро,
аз те изхвърлих от живота си,
но не и от моя ум.

В моята мисъл те търся
и в тишината те намирам.
Песен меланхолична,
на грамофонна плоча.

КРЕСЛОТО

След дневната умора,
тази вечер в креслото си седя,
зад себе си оставих всичко друго.

Аз просто искам да чета
и музика да слушам,
без да бързам.

Настават късни часове,
но аз в креслото си седя,
със книгата и музика край мен.

ВЕЧЕРНО ЗАБАВЛЕНИЕ

От малка ми хареса
книги да чета
и сега, когато пораснах,
забавлявам се

с роман
и топла компания,
тази вечер минава
тихо и хубаво.

Капки от дъжд падат
бавно по прозореца,
с моята книга
аз съм на дивана.

В един свят вълшебен
съм аз и пътувам,
моите часове през нощта
не харча излишно.

В СВЕТЛИНАТА

Сивото на този свят не ми харесва.
В светлината ще отида,
ще намеря място.
Аз ще избера по моя начин
как да вдигна тежестта от рамото.
В стъпките на светлината
ходя,
по-добрите дни да дойдат!

В МОЕТО СЪЗНАНИЕ

За мен е твърде късно да се влюбя.
Не мога да се доверя на никого.
Но в моето съзнание
ти влезе
и моето сърце
е обсадено.
В студа и зимата
намерих топъл ъгъл.

МОДЕРНИ ДЕТСКИ ИГРИ

Сега момичетата не играят
с кукли и кухненски прибори,
цяла година прекарват
с таблет, мобилни телефони.

С топката не играят момчетата,
тя е заключена в „затвора”.
Те не се срещат в уличките,
само в онлайн страници.

Куклите са влезли в куфара,
вече не ги държат.
И децата вече не играят,
както преди.

ЗА ТЕБ

От синьото на очите ти
взех небето да рисувам,
за теб, любов моя, това, което чувствам,
да кажа, и от щастие плача!
Виждам, че небето се чуди
кой нов свят рисувам,
любовта ми дава сила,
на теб и на нея се надявам!
В светлите ти сини очи,
които са като Егейско море,
аз съм лодка, плавам
в дълбините на една любов красива!
Аз рисувам небето и искам
да имаш цвета на очите си,
и получател да бъдат
твоите сладки устни!

С ФАНТАЗИЯ

Пада красив дъжд,
който измива всичко.
В една книга аз търся
какво направи Елена,

че заради нея гърците
тръгнаха със своите кораби
да я върнат обратно
от Парис и Троя.

Отвън чувам дъжда,
всяка негова капка,
и с моето въображение
виждам троянския кон.

Трябва да оставим
ума да пътува,
защо реалността
продължава да ни досажда?