ЩУРЧЕТО
превод: Марко Марков
ЩУРЧЕТО
Звъни и зове, тъмнината пилее
като моряк, заблуден в океана.
На мен ми е страшно, когато пее
и съм спокоен, когато престане.
——————————
СТОНОЖКИТЕ
По самото лице на земята
от изгрев до залез пълзят.
Поздравяват слънцето, звездите, луната.
И слона, ако го срещнат на път.
——————————
ЗВЕЗДА И РОЗА
Звездата се спуска от небето сега,
за да научи розата и в нощта да блести.
После розата ще те открие с тъга
и с аромат ще си пълен ти.
——————————
ПАЯЖИНАТА
Не я обича даже слона, дете:
ами ако в нишките й се заплете?
От нея трябва да се страхуват всички:
и човека, и звяра, и мравки, и птички.
