Павел Телчаров

Стефан Станчев - „Тракийски песни”, Бургас, 1934 г.

Повечето от тия стихове са продиктувани от носталгията към родната на автора Тракия.

Тая носталгия изтръгва от Ст. Станчев искрени и развълнувани ноти. Тракия разкрива пред нас своите красоти, своята нощна поезия, своите легенди („Ранена птица”).

Декорът се допълва от Странджа планина, с нейната хайдушка поезия, с песента на медния кавал, пробуждащ глухите усои, над които витае споменът на потъпканите с кръв въстания, на обезлюдените села („Утро в Странджа”, стр. 10-11).

Авторът се показва повлиян на места от размера и ритъма на народната песен, това, което е в пълен унисон с декора.

В „Жертвеник”, втория отдел на сбирката, намират място чисто лирически мотиви, между които заслужават да бъдат отбелязани „Плод”, със своята образност и звукоподражателна хармония, и „Любимецът” като израз на пълно съответствие между декора и душевното състояние: „Любимец мой, дъждът, напява стих вечерен” (стр. 24).

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 239, 17 юни 1934 г.