Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Христов Вълев), български писател, е роден на 21.10.1902 г. в град Ямбол, в семейство на гимназиален учител. Прозаик, публицист, драматург, журналист. Учи в Ямбол и Бургас. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии, участва в стачки, арестуван и бит от стражарите. Завършва гимназия в София. Най-напред печата в „Червен смях” (1920). От 1922 г. публикува хумористични творби в сп. „Маскарад” и „Българан”. Първият му белетристичен опит - „Из записките ми”, излиза в „Българан” през 1922 г. Участието му в левия печат (с псевдоним Матвей Босяк) го сближава с Христо Смирненски и Александър Жендов. През юни 1923 г. заминава за Германия, за да следва журналистика в Берлин. Работи в търговско бюро. Членува в земляческото дружество „Народен студент” и печата в неговия орган „Нарстуд” и в левите немски вестници „Rote Fahne” (орган на Германската Комунистическа Партия), „Die Welt am Abend”, „Berliner Tagesblatt” с псевдонима Heinrich Wolf. Сътрудничи на българските списания „Звънар и „Пламък”; кореспондент е на в. „Съзнание” - орган на българската емиграция в САЩ. През 1930 г. - 1934 г. живее в Бразилия, намира препитание из степите и чифлиците. Завръща се в България през 1934 г., жени се за художничката Вера Лукова. През 1935-1942 е чиновник в Столичната община; в началото на 1940-те редактира луксозното илюстрирано сп. „Сердика”. През 1937 г. участва в културната делегация в Югославия и в XVI конгрес на ПЕН-клуба в Прага. От 1938 г. работи в Радио София, където заедно с Никола Вапцаров създава радиотеатъра. Сътрудничи на около 60 издания с разкази и фейлетони - сп. „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Българска мисъл”, „Летец”, „Родолюбие”, на в. „Кормило”, „Жупел”, „Фронт на трудово-борческите писатели”, „Слово”, „Мир”, „Вестник на жената” и мн. др. За 5 г. - от 1937 до 1942 г. издава 14 книги. Публикува разкази, фейлетони, хумористични разкази и наброски, очерци за дейци на кооперативното движение, статии, бележки, изказвания, интервюта, разкази за деца и юноши, опити в драматургията. Съчинения: „Прах след стадата” (разкази, 1937), „Войници. На брега” (разкази, 1938), „Госпожата. Пиеса в 3 д. и 1 картина” (в съавторство с Елисавета Багряна, 1938), „Крилата помощ. Пиеса в 3 картини (в съавторство с Ангел Каралийчев, 1938), „На котва” (повест, 1938), „Разковниче. Пиеска за малки спестовници в 3 картини” (в съавторство с Йордан Стубел, 1939), „Пороят. Пиеска в 2 картини” (1939), „Пътници” (разкази, 1939), „Малките мореплаватели” (разкази, 1939), „Мечка стръвница. Весела игра в 2 действия” (в съавторство с Й. Стубел, 1939), „Радост в живота” (разкази и репортажи, 1940), „Знаменосци. Очерки из живота на велики кооператори” (1940), „Отсам и отвъд” (разкази, 1940), „Някога и днес. Очерки и репортажи из кооперативна България” (1942), „Отвъд и отсам. Избрани разкази” (1957), „Избрани произведения” (1975), „Ферма в Сертон” (роман, 1988). Доброволец във Втората световна война, загива на 42 г. в сражение с албанска СС дружина на 7.11.1944 г. в боя за Куманово, при село Бугарени, днешна Сърбия.

Публикации:

Проза:

ЧАСОВНИК/ брой 90 декември 2016

Литература за деца:

МАРКО ПЕЕ ПРЕД РАДИОТО/ брой 80 януари 2016

Критика за Матвей Вълев:

„НА КОТВА” ОТ МАТВЕЙ ВЪЛЕВ/ автор: Добрин Василев/ брой 118 юни 2019