Пенчо Пенчев

„Пушкин в своята графика” от Вичо Иванов, отпечатък от годишника на Пловдивската народна библиотека и музей, 1935-1936, София, 1937

По случай чествуване стогодишнината от раждането на великия поет Пушкин, излязоха и на български доста статии и студии за творчеството и личността му.

Между тези студии и статии малко са ония, които, които могат да се мерят с нещо ново, които са претендират, че са внесли в огромната литература за Пушкина едно оригинално и ново виждане в делото на планетарния поет.

В това отношение студията на познатия наш писател и критик Вичо Иванов „Пушкин като график” прави изключение.

Това е един научно-естетичен принос, който ни разкрива личността на Пушкина от гледището на живописта, графиката.

Един факт от творческите възможности на Пушкина, който досега не е бил обект на сериозни проучвания.

В тази посока Вичо Иванов слага щастливо една основа, която му осигурява първенство и му дава право да бъде горд, че е направил една ценна стъпка в проучване делото и творчеството на гениалния Пушкин.

Според Вичо Иванов „графиката на Пушкин е реалистична: макар и усамотена, тя показва дълбока идейна и формална прилика с цялото творчество на поета.

Техническата несръчност на графика Пушкин на места й предава експресивен характер. В това обаче лежи нейната изключителна първичност, нейният трогателен творчески наивитет.

Ето защо, когато става дума за графичните изображения на Пушкин, те, бихме казали, са също тъй художествено правдиви, както и ония образи, заключени между страниците на гениално написани творби.

В единия и в другия случай тупти сърцето на живота, трепти дълбок оптимизъм - вътрешни качества, чужди на песимистично настроения Байрон и на възгледа на романтиците.”

От изследването на Вичо Иванов явно се вижда, че колкото и да случайни да са графиките и графичните изображения на Пушкина, те носят печата на една дарба, която и тук се проявява с характерната своя сила - дълбок реализъм и универсализъм.

Това е духовната спойка в художественото творчество у Пушкина, която го прави велик дух и сърцеведец.

——————————

сп. „Завети”, г. 5, кн. 7, 1938 г.