Пенчо Пенев

„Писатели и книги”, т. II от Д. Б. Митов, София, 1936 г.

За българската литература и общественост са необходими люде, които да творят неуморно обществени ценности със замаха на истински и честни ратници за родна култура и напредък. Нашият културен живот страда може би от липса на такива редактори.

А създателят и редакторът на най-големия и стар литературен седмичник у нас „Литературен глас” е един от ония, който винаги провежда една линия на действие, без да бъде фанатик, която го врежда във фалангата на истинските културни деятели.

Може понякога да не сте съгласни в нещо с г-н Димитър Митов, може, но не можете да не признаете, че той все пак е последователен на себе си и на своите критико-литературни и естетически канони. А това е подвиг за нашата литературна и културна действителност.

Вторият том от критически статии и рецензии на Д. Б. Митова се отличава с оня будно жив и полемичен тон на критик, който го прави винаги заминлив, навременен и смел.

Качества, които не всеки притежава, и за които се изисква достатъчна основателност и познаване на фактите в тяхната пълнота и същина - неща, с които винаги борави г-н Митов.

Прегледайте тези четиридесет статии, рецензии и бележки и вие ще се убедите в казаното по-горе. Няма по-значителен факт от нашия литературен живот, за който Митов да не се е изказал, няма културно събитие, в което той да не е взел участие.

Дори неговите два тома от литературни критики са разгъната българска литература от войната насам, разгледана в светлината на един остър критичен ум, който винаги е готов да заеме свое отношение към нещата и събитията.

Той не се впуща в дълги разсъждения и велемъдри наставления, за него е достатъчно да отбележи фактите и явленията, да ги съпостави с една културна и естетическа действителност, за да установи ценностите и да изрови новото.

Той знае, че теоризацията е за сухите кабинетни учени, а не за съвременния читател, който иска да знае нещата определено и ясно.

Значи Митов желае да достигне до желанието на своя читател, като прокарва, разбира се, едно схващане, което отговаря на литературни и естетични вкусове на автора. Заради това Митов е навременен, жив и смел в своята критика.

Своите критически възгледи г-н Митов излага в статията си „Жива картина”, като самото още заглавие подсказва неговото отношение и разбиране за критиката като дейност.

На стр. 27 от втория том на „Писатели и книги” той пише: „По характера на своята работа критикът трябва да бъде вестникар, да дири само това, което интересува днешния ден”, а на стр. 24 четем: „Литературният критик е човек, който по темперамент съвършено се отличава от литературния историк и автора на монографии по литературни и естетически въпроси”. Д. Б. Митов радее за една жива, полемична критика, която да носи живот и да разглежда назрелите въпроси на времето, ясно и кратко.

Със своите определени точни схващания за нашия литературен и културен живот Д. Б. Митов се утвърждава като голям и смел литературен критик у нас, с жив темперамент и нервно слово.

——————————

сп. „Завети”, г. 3, кн. 10, 1936 г.