ИВА И ЦВЕТА
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери. Започнах да събирам късове от детството им, когато и двете бяха по на две-две и половина годинки, престанах, когато навършиха седем: тогава разбрах, че те се разделят с нещо, което след време ще им бъде свидно, светло и недостижимо като небе.
Стремил съм се да преписвам честно и, както се вижда, почти без коментар. Моята намеса може да се стори на мнозина излишна, но тя бе необходима за изясняване на обстоятелствата, които са извикали у детето съответната реакция.
Тази книжка има далеч по-мъдра предшественичка и, защо да не призная, подбудителка - „От две до пет” на Корней Чуковски.
Но струва ми се, че и тя има право на живот. Защото показва колко еднакви и неповторими са децата в опитите си да усвоят света, да го направят по-чист и по-човечен независимо от времето, в което живеят.
Затова въпросите, които повдигат миниатюрите в нея, са отправени изцяло към възрастния читател. Дано той, след като прочете следващите страници помисли за себе си и за своите дела. Дано се сравни с детето, което в много случаи може да му бъде учител. Дано поне веднъж намери сили да изрече като него:
- Отвори вратата да влезе въздух, че се е свършил!
——————————
Болката
Откъсвам от улично дърво листо и го подавам на Ива. Отначало тя му се радва, после се замисля и постепенно помръква. Интересувам се от тази промяна, а тя:
- Дървото му е майчица, нали?…
А след това:
- Сега и двамата ги боли… Хайде да го закачим там, където си беше!
Майките
Аз чета, Цвета играе - така ще дочакаме Сънчо и ще си пожелаем приятни сънища. Вечерта е скучна, защото майка й е на дежурство в болницата. Чувам я как говори на себе си:
- Мама си има много и болни деца. А пък аз си имам две майки - татко и баба…
Грешката
Налага се с Ива да се занимавам аз - майка й е безкрайно зает човек. Веднъж с изумление чувам да ме вика от креватчето си:
- Мамо!…
Мисля, че е грешка. Но тя се обръща към мен с най-топлата нежна дума и на другия ден, и доста време след това…
За опашките
Цвета следи безобидната, весела игра на кучето и котката на терасата. И казва:
- Вихър и Мая си имат опашки. И магазините дори, като продават нещо вкусно. Само аз си нямам. И ми е тъжно…
Възразявам, като давам пример със себе си. А тя:
- Лъжеш! И ти си имаш - аз! Нали?…
Подписът
Връщам се от десетдневна командировка и научавам за любопитен разговор между Ива и майка й:
- Мамо, омръзна ми да съм сама. Искам да си имам братче илисестриче. Хайде да си вземем едно, хем да изненадаме татко като се върне: да знаеш само как ще се зарадва той.
- Това не може да стане без него. Той трябва да се подпише в родилния дом.
- Нищо, ще вземем някой друг чичко да се подпише вместо него…
На следващата сутрин Ива се връща към темата:
- А, не! Няма да вземем друг чичко, защото моят татко няма да бъде татко на бебето, щом не се разпише той…
А детето?
Цвета слуша разговора ни, в който „някой се обляга на някого”.
Играе в хола и казва:
- Ти ще бъдеш мъжа /сочи стола с облегалката/, а ти - жената /сочи табуретката/. Ами детето?…
Явно затруднена, мълчи минута, след което разрешава въпроса така:
- Детето още не се е родило.
Подарък
Пътуваме през зимата по снежен междуселски път. Край пътя остри уши магаре. Питам Ива, която се е сгушила на задната седалка и скучае:
- Искаш ли да ти подаря едно магаре?
Отговорът е светкавичен:
- Да, татко! Но да бъде по-голямо от тебе!
За роклята
Вкъщи шият нова пола на Ива. Цвета наблюдава внимателно всичко, което става около машината. Питат я:
- Ти имаш ли се поличка?
- Имам. Само че моята е залепена за блузката. Виж!
И тя се завърта, за да покаже новата си рокличка…
Аргумент
Ива дълго време е на гости при баба си: у дома няма кой да я гледа. Тя увещава разпалено да я вземем - нищо не помага.
Замисля се за момент и казва:
- Хора, знаете ли? Моето креватче у нас плаче за Ива!
Аналогия
Цвета се връща от детската градина. В къщи я чака изненада - бяла булонка на един месец, с още права и къса козина.Тя е разочарована:
- Ама нали булонките са къдрави?
Обясняваме й, че Линда е още бебе и след няколко месеца като порасне, козината й ще се накъдри. Цвета мълчи известно време, после пита:
- А аз като порасна, моята коса ще се накъдри ли?…
Отзвукът
- Аз искам да си родя детенце, а пък мъжът ми като е казал - момченце, та момченце!…
Изрича го Ива, а ние си спомняме: преди седмица майка й разказваше случай от своята практика, при който съпругът приел много тежко вестта, че му се е родило трето поред момиче…
Разминаване
Вървим с Цвета по улицата и се разминаваме с мъж на около петдесет. Мъжът бърза, блъсва я неволно и отминава без да каже дума. Цвета се разплаква.Успокоявам я:
- Не плачи. Чичото те удари без да иска, той много бързаше.
Тя избърсва сълзите си и обяснява:
- Аз не плача, защото ме боли… Него не са го възпитали добре. Ако беше казал: „Извинявай, детенце”, нямаше да плача…
Израз на внимание
Ива се връща в къщи от играта вън уморена и запъхтяна, поема си дъх и казва на майка си:
- Руме, моля те, донеси ми една чаша вода!
Поръчката е изпълнена. Ива пие, а след това изрича с благодарност:
- Ох, мамо, голяма да пораснеш!
Внимателният
Телефонът звъни тихо - регулирали сме звука му, защото е време за сън. При поредното позвъняване Цвета се обръща към нас и възкликва:
- Този телефон е много внимателен, нали?
Желание
В разговорите между двамата възрастни вкъщи често става дума за тежки случаи в практиката на майка й: тя работи в клиника, в която те са ежедневие. Веднъж Ива, слушател на тези разговори, ми казва умолително:
- Ти си си голям - помогни ми! Не искам да раждам с операция, пък! Искам нормално…
Боли ли снимката?
Цвета трябва да бъде оперирана от апендицит. Майка й иска да й спести тревогата: обяснява, че ще й направят снимка на коремчето, за изследване. Цвета се събужда от упойката и казва:
- Ама тази снимка - колко много боли!…
На сън…
Неделна утрин. Ива става от сън и иска да играе с новата си играчка. Казваме й,че това може да стане след като се измие и закуси. Тя веднага се връща в леглото, а на въпросите ни отговаря така:
- Щом не ми давате, ще заспя пак и ще сънувам, че играя!…
Загубата
Имаме гости. Всеки от тях говори много. Цвета иска да каже нещо, но винаги е прекъсвана наполовин дума и изпреварвана. Когато гостите си отиват, тя се обръща към майка си с укор:
- Тогава исках да ти кажа нещо, но сега съм го забравила. Виждаш ли колко си лоша! И е голяма загуба за теб!
Истински!
Играя с приятел шахмат в хола. Ива естествено се чувства пренебрегната. Додява ни известно време, след това домъква от кухнята покривката за маса на квадрати и я разстила грижливо на пода. После нарежда върху нея играчките си: кукла, мече, конче, палячо, пате, други животни. Сяда в единия й край и казва най-невинно:
- Готово! Хем моите са истински. А сега кой ще ме научи да играя?
Възклицание
Пътуваме с влак за Габрово. Балканът е красив и величествен в тази ранна утрин. Цвета, която не е откъснала нито за миг поглед от редуващите се в прозореца картини, възкликва:
- Колко е хубав света!… Нали?
Чуждият език
Край езерото в градската градина и близо до нас е спряло семейство чужденци - майка, баща и дете. Детето се радва и оживено бърбори нещо на родителите си. Ива го слуша известно време, след това изрича насмешливо:
- Вижте го, вижте го! Толкова е голямо, а още говори като бебе!…
Обяснение
Пътуваме с тролей. Цвета е седнала, но въпреки това стиска здраво рамката на седалката пред себе си. Питам я защо - тя отговаря:
- Аз се държа, за да не падна, защото ако падна няма да има начин да се държа.
Защита
Майка й споделя, че за обед имаме две риби и половина; те са напълно достатъчни, защото сме трима души. Неочаквано Ива се разплаква. Изненадани сме. Питаме я дали нещо не я боли, а тя отговаря, хълцайки:
- Боли ме. Защото аз не съм душ, а дете!
Кой изяде банана?
Вкъщи лакомствата се делят поравно между двете сестри. Веднъж след като дояжда последния си банан, Цвета се оглежда за още и вижда, че фруктиерата е празна. Но все пак казва с надежда:
- Не виждате ли - устата вече изяде всичкия банан!
Страх
Минаваме късно вечерта по алея на Бунарджика. Срещаме милиционери, които водят със себе си огромно куче, изплезило голям колкото мъжка длан език. Ива се притиска уплашено към мен, а когато отминават, казва:
- Колко много уста има това куче!…
Грижа
В края на март вървя с Цвета по улицата. Покрай нас минава мъж с мека шапка. Цвета изведнъж спира и ми казва:
- Хайде да му поискаме шапката!…
-???
- Ами можем да я закачим на дървото пред нашия блок. И знаеш ли как ще се зарадват птичките!… Ще си кажат - тези хора се грижат за нас! Колко чудесно гнездо - браво!…
Часовникът
Разтребваме с Ива къщата и разбираме, че майка й си е забравила часовника, а той й трябва много в работата. Разтревожен съм не на шега, а Ива ме успокоява:
- Лошо е, знам, но е лесна работа, че е жива и здрава…
Кой?…
Пътуваме за Бургас, където ще прекараме дългоочакваната лятна ваканция. В колата цари празнично настроение - разговаряме оживено и, естествено, приказката ни се върти около морето. След като е мълчала през цялото време, в разговора се намесва и Цвета.
С въпрос, разбира се:
- Кажете ми, че не знам - кой соли морето?…
Въздухът
След краткото спречкване между двамата възрастни в семейството следва гузно мълчание. Ива е свидетел на свадата и също мълчи, навела очи към пода. И без да ги вдига, казва със сподавен глас:
- Татко! Отвори, моля те вратата да влезе въздух, че се е свършил!
Клетките
Ива учи на глас урок по ботаника. Урокът е за устройството на клетките. Цвета рисува, но слуша внимателно и пита учудено:
- А много ли са железни тези клетки?
Виждала е клетки в зоопарка.
А ако знае?
В софийската зоологическа градина се застояваме пред клетката на лъва. Царят на животните се е излегнал удобно и унило дреме.
Ива ме дърпа настрани и ме пита шепнешком:
- Ти знаеш, че си човек, нали?
- Да.
- Аз - също… Добре, че тук лъвът не знае, че е лъв. Защото в Африка знае, нали?…
Начало на приказка
- Имало едно враме една много тъжна патка. Тя била тъжна, защото вече щели да я правят обед. Решила да избяга и да преспи някъде. Срещнала магаренцето. Магаренцето блее, блее, та се къса…
Цвета усеща, че има и други слушатели, затова спира и казва на куклата си:
- Утре ще ти я разкажа цялата. Време е за сън…
Доброто и злото
Разказвам на Ива може би за десети път една и съща приказка. Но сега изменям края й - в нея побеждава злото. Ива е объркана. Обръща се към майка си и изрича плачливо, с раздразнение:
- Мамо, тоя говори тук акани глупости!..
Уточняване
На екрана на телевизора се появява заставката на детско предаване. Цвета я вижда и се настанява пред апарата, като вика:
- Ура-а-а! Изгарям от радост!
Предаването започва, а тя се обръща към нас мърморейки:
- Ама вие да не си помислите, че имам температура!…
Начало на приказка
Студена зимна утрин. Ива прецапва разстоянието от нейното до моето легло и, свряла се до мен, казва:
- Сега ще ти прочета една най-особена приказка. Но най-напред чудно ще си помисля… Едно дете отишло веднъж в топлите страни. И напролет, когато там дошла баба Зима се
затъжило и все си повтаряло:
- Ще стана птичка и ще се върна вкъщи. Сладко-сладко ще си се спася…
Управителят
Телевизорът ни не е в ред, повикали сме техник да го оправи. Цвета играе с топката си в хола. Правя й забележка:
- Ами ако удариш случайно телевизора?
- Нищо. Нали и без това ще идва управителят - отговаря тя и продължава играта си.
Сладката трева
На разходка сме. Ива казва, че й се яде едно сладко нещо, но не може да си спомни името му. Опитваме се да й помогнем: изброяваме названията на различни сладкиши. Тя клати отрицателно глава, след това очите й светват:
- Сетих се! Искам от сладката трева!
Споглеждаме се усмихнати - става дума за кадаифа…
Сънят
Очите на Цвета вече се притварят, чувам я как си говори сама:
- Ще си облека нощничката, ще кацна на стола и ще се цамбурна под юргана… Ех, че приключение!… И ще сънувам един хубав, хубав сън - с феи…
След малка пауза казва почти уплашено:
- Ами ако не мога да го измисля?…
Най-доброто разрешение
Ива е направила беля и, естествено, това не минава безнаказано. Когато срокът на наказанието изтича, тя смръщено заявява:
- Знаете ли, искам да се родя отново.
- Защо? - питаме я.
- Защото тогава вече няма да съм правила така…
Желанието
Ива е била веднъж на „Луна парк” и всичко там я привлича неудържимо. Играе в къщи и час по час пита:
- Кого убиват на стрелбището?
- Колите са страшни, защото се блъскат, нали?
- За всяко дете ли има запазена люлка?
Накрая отсича с непоколебима увереност:
- Утре бях на „Луна парк”. Колко е чудесно!
Повод за радост
Изпращаме за първи път Цвета до магазина за покупки. Връща се без покупките, но и без парите - въпреки това оживена и радостна. И казва:
- Парите ги загубих. Някое дете ще ги намери и много, ама много ще се зарадва. Ох, колко ми е хубаво-о-о!…
Причината
Ива си има собствена чиния, на дъното на която са щампирани цветя. И тъй като вече чинията е на възраст, цветята са се поизтрили. Веднъж тя ми обяснява привързаността си към нея:
- Знаеш ли, че много си обичам чинийката.
- Защо?
- Защото цветята й са увехнали, затова!
С изненада
Цвета се храни добре. На излет сме - след като се е натъпкала порядъчно, тя казва:
- Питам се - как ли живеят тези дървета? Нищо не ядат - само пият дъжда и това си е. И цветята така. А?…
Обич
В Природонаучния музей най-силно впечатление на Ива прави боата. Тя стои много дълго и като вцепенена пред тясната, остъклена витрина. После отронва:
- Това ли се нарича затвор?
Разказвам й надълго и нашироко за джунглата. Изслушва ме с внимание, замисля се и казва:
- Как искам да съм сега и тук дърво, лиана, трева, река… Но всичко това едновременно!
Месеци наред на жестокия въпрос кого обича най-много тя неизменно и без никакво колебание отвръща:
- Боата!…
И пее…
Навън безшумно вали едър, хубав сняг. Цвета е опряла носле о стъклото и пита:
- Защо казват вали, а не казват лети?… Нали виждам, че лети!…
След като не получава отговор, тя продължава:
- И още нещо виждам: той пее…
Какво работи ехото
На екскурзия в планината сме и Ива се диви на ехото.
Неочаквано пита майка си:
- Ако кажа „А-а-а!”, то ще повтори ли?
- Да.
- Ами високо ли трябва да го кажа?
- Да.
- И трябва да отворя устата си широко, нали?
- Да.
- А-ха! Значи ехото работи с тебе - приключва уверено тя.
Майка й е лекарка.
С въздишка
Лятна вечер. Цвета гледа небето на Пловдив, осеяно, а това става много, много рядко, със звезди. И казва мечтателно, с въздишка.
- Колко е хубаво човек да има крила. Лети, лети - и си откъсне от небето звезда. Може и някоя луна…
В края на деня
Вечерта е сложила край на дългата ни, уморителна игра в крайградския парк. Нося Цвета на ръце, но така, че лицето й е обърнато към небето. Виждам широко отворените й очи и я чувам да казва:
- Понеделник, вторник, сряда… Колко много живея!… И колко много небета има!…
Есен
Паркът е светнал - есента е нашарила вече листата на дърветата. Ива тича от дърво на дърво, после идва при мен, на пейката и тихо ми казва:
- Откъсни ми, моля те едно узряло листо…
Обяснение
Ива е била на разходка край Гребната база и сега се хвали наляво и надясно:
- Бях край Гребната ваза. Много е голяма и красива…
Поправяме я. А тя:
- Ами не прилича ли на ваза? Нали има вази без цветя? Има, има, и пак са си красиви.
Кой обича Марица?
С Ива сме край Марица. Разказвам й откъде извира, как става голяма, къде се влива. Тя е замислена и пита:
- Ти ме обичаш, и мама ме обича. А нея кой я обича?
Не след дълго прибавя към въпроса си нов:
- Планината или морето?…
За ласката
Цвета си ляга уморена и заспива веднага - лудувала е цял следобед край Марица. На сутринта отваря очи, усмихва се виновно и пита:
- Мамо, кой гали Марица по косите, когато се събуди? Вятърът ли?…Как така! Ама нали той може да бъде и студен?…
Облаците
Небето на тази утрин е ясно, гълъбовосиньо. Високо в него чертае бяла, пухкава лента реактивен самолет. Ива го гледа с интерес и казва:
- Той прави облаците, нали?…
Повече ли?
Цвета слуша разговор, в който става дума, че вуйчо ни от Габрово е страстен марколюбител. На следващия ден тя ме пита:
- Повече от мен ли те обича вуйчо?
- ???
- Ами нали вчера ти каза така?…
Споменът
Терасата ни никога не е оставала без „живот”: по различно време тя е населявана от папагалче, от зайче, от котенце, от японска кокошчица. Сега там се разхожда кучето Вихър. Ива го гледа и след като ни напомня за всеки бивш обитател, заявява:
- Най-накрая има кой да ги пази!
За филателията
„Габровският” вуйчо е филателист: Цвета с часове и без никакъв намек за незаинтересованост слуша разказите му, илюстрирани с разгръщане на класьорите. После казва:
- Вуйчо е много щастлив. Пътува, пътува по света, а си остава в Габрово.
След това ме поглежда втренчено, изненадана от собствените си думи:
- Ама как така?
А след миг си отговаря сама:
- Ами така! Така става и с книгите!…
Обида
Ива се оплаква от главоболие. Между другото посещаваме и кабинета на очния лекар. На улицата тя мълчи смръщено, след това казва:
- В нашата детска градина има един Бранимир. Той още не познава буквите. Той трябва да отиде при чичото лекар, не аз…
Първи април
Цвета се връща от игра и възбудено споделя:
- А долу децата казват, че на днешния ден се лъже!
Кимам утвърдително и казвам, че това е шега. След минута-две тя пита:
- Според теб хората само на този ден ли лъжат?
- ???
- А през другите дни казват ли истината?
- ???
Без думите
Ива вижда глухонеми в тролея - разговарят с ръце. Тя следи всяко тяхно движение с огромен интерес. След време пита:
- Ние как разбираме ръцете ни умни ли са или глупави? Много трудно, нали?… Защото знаят толкова малко думи!
За войните
Цвета е гледала военен филм по телевизията и ме пита:
- Защо се правят войните?
- Защото има лоши хора.
Замисля се, след това отново пита:
- Как искам те да се бият помежду си - така ще останат по-малко, нали?
След няколко дни я чувам да говори на куклата си:
- Мен ще ме убият войниците и ти ще останеш сираче… И аз тогава ще съм сираче за теб…
Буквата „Ч”
Учим Ива да чете. Тя разглежда с любопитство буквара и веднъж ми казва:
- Знаеш ли, тате! Буквичката „Н” играла, играла, играла… И като се качвала на катерушката паднала и си счупила едното краче. Обаче не се разплакала, защото разбрала, че е станала друга буквичка - „Ч”.
Защото забравят
По телевизията предават концерт на военен хор с оркестър. Хористите държат пред себе си нотни листове. Цвета следи с внимание екрана, усмихва се и казва:
- Тези войници много забравят! Виж ги как гледат в книгите!
Разочарование
16 септември. Първокласничката Ива се връща от училище.
Разпитваме я - тя споделя впечатленията си:
- Никак не е интересно. И другарката нищо не знае. Усмихва се, сочи буквичката „а”, нарисувана на едно картонче, и пита:
- Кой ще ми каже коя е тази буквичка?…
Защо е черен?…
Няколко дни преди Нова година се разхождаме с Цвета по празничните улици. Край нас минава свещеник с черно расо и с разкошна черна брада. Стисва здраво ръката ми и вече нищо не я интересува: нито забързаната навалица, нито бляскавите витрини, нито подредените на различни места из града елхи….
А на първи януари най-неочаквано ме пита:
- Татко, а защо онзи дядо Мраз, на улицата, беше черен?…
Провалът
На Нова година съм в ролята на дядо Мраз. Звъня на входната врата, влизам, преправяйки гласа си, строго разпитвам Ива и Цвета слушали ли са през годината, лесно изтръгвам обещания, раздавам подаръци. Майка им бърза да ме отпрати, страхувайки се от провал на мисията ми, но Ива я дърпа настрани и шепне:
- Ш-ш-т! На татко много му се играе с нас - нека още малко…
Машинката
На почивка сме в град Клисура, където почти всяко домакинство има кози. Цвета ги наблюдава няколко дни подред и ме пита:
- Кажи ми каква машинка има в козите?… Те ядат и акат барабонки, ядат и акат барабонки, а тя - скръц-скръц-скръц-произвежда мляко. А?…
Най-скъпото
Ива играе в градинката пред блока с кучето Вихър. Играта е весела до едно време, после тя се връща в къщи тъжна. Питам я - ето отговорът:
- Аз съм на теб. И на мама. А Вихър е и на теб, и на мама, и на мен.Трябва да е много радостен. А пък той лае и скимти. Плаче.
Иска да ни каже:
- Аз съм на всички, но си нямам майчица…
Дърветата
Цвета е играла вън, пред блока. Връща се по някое време и, както винаги, носи със себе си куп въпроси, между които и тези:
- Защо дърветата не могат да ходят и да тичат като мен? Защото имат само по един крак ли?…
Защо са по-високи?
От Бунарджика кварталът ни се вижда като на длан. Три от блоковете, сред които е и този, в който живеем, са единадесететажни и стърчат над останалите сгради. Ива казва за тях:
- Един чичко, голям и небесен, поливал нашите блокове, поливал ги - и те порасли по-високи от другите…
Град
Подарили сме на Ива мозайка „Строител” и сега тя строи на пода в хола жилищен комплекс. Това сериозно занимание се придружава с монолог, накъсан от значителни паузи. Чуйте го:
- Искам да живея в къща. И всяка сутрин, като се събудя, да играя навън, да играя… Като се уморя, да легна по гръб на тревата, да вдигна ръка и да разроша небето… А слънцето да ме погледне уж намръщено и да ми каже:
- Хей! Я не ми дразни небенцето - ще ти се разсърдя, да знаеш…
Да ме гъделичне - и аз да се засмея…
Изводът
След като е изслушала новата приказка, Цвета се замисля и казва:
- Тези приказки, тези приказки… В тях все се случва нещо лошо, а накрая - нещо хубаво… Обичам ги като радост!
За сянката
Вечер е. Връщаме се от разходка в парка. Ива се е наиграла на воля там, край градското езеро. Изведнъж спира и пита:
- Всяко нещо ли има сянка?
- Да.
- И тя е легнала пред него, нали?
- Да.
- И винаги ли върви с него?
- Да.
- А защо водата няма сянка?
- ???
- Защото е легнала ли?
- ???
- Ами тогава тя на кого е сянка?…
Тъжно
Цвета е градско дете. И нито веднъж до този момент не е била на село. Двамата разлистваме книга, илюстрирана със снимки на домашни птици. Обяснявам й защо не могат да летят. А тя ме пита:
- Татко, а как чуруликат кокошките? Тъжно ли?
Летище
Вуйчото на Ива е летец, обучаващ летци. Тя е била неведнъж при него, на летището. Питам я:
- Знаеш ли какво е летище?
- Да. То е нещо, които лети. Вуйчо е горе и очите на всички са горе. Като се върне от небето, всички очи се връщат оттам. И са предоволни. И казват:
- Здравей, здравей!… И са по-сини, по-хубави…
По-лесната дума
Цвета се връща от детската градина. Тананика си песничка, която са учили там. Но е забравила думата акордеон, затова казва:
- Мамо, хайде аз да ти я изпея, а ти ще ми я изсвириш на онова… ръчното пиано!
И звездите ли?
Вечеряме на открито. В лятното небе трепкат звезди. Ива дояжда със съжаление огромната праскова на трапезата и пита:
- Защо ли пък сега й е притрябвала тази голяма, глупава костилка?
Обяснявам - за да има повече дръвчета и повече праскови.
Вече в леглото, преди да затвори очи, тя пита отново:
- И звездите ли имат костилки?…
Заради поклоните
За първи път водим Цвета на опера. След представлението тя казва:
- Хубаво беше… Но не разбрах защо най-много ръкопляскахте на онзи чичко, с пръчката. Та той нищо не вършеше - само си я размахваше…
След петнадесетина минути тя добави към вече казаното:
- Защото ви се покланяше, затова ли му ръкопляскахте?
Спирката
Пътуваме с тролей и разговаряме за апартаменти, вили, коли, вещи. Ива ни слуша отегчено. На спирка, на която се вижда едно криво, грозновато дърво, тя неочаквано се обажда:
- Татко, моля те, подари ми ей онова дръвче. Искам да си е мое. Но в него да има много, много вятър!…
Заглавието
Цвета бавно и с удоволствие унищожава един банан - при това се разхожда из стаята, оглежда се в огледалото и възкликва:
- Момичето с банана!
Обръща се към нас и добавя изненадано:
- Вижте какво заглавие си измислих, а?…
А сълзата?
Вървим с Ива из парка. Есента вече напомня за себе си - златно е, но е тъжно. От едно дърво пада кестен, разпуква кората си и пред нас се търкулва красивият му, объл и кафяв плод. Ива се стъписва за миг, после казва:
- Виж какво голямо око! А къде му е сълзата?
Предпочитание
Цвета рисува в блокчето си зимна картина - къща с прозорче и комин, който пуши, а до нея - цвете. Но цветето - едно неугледно кокиче - е значително по-голямо и по-високо от къщата. Питам я сериозно защо. Тя отговаря също сериозно:
- Ами защото е така! Не е ли така според тебе?
И след минута добавя:
- А и защото го обичам много!
Съвременен вариант
Ива вече посещава балетната школа. Заниманията са рано сутрин и тя редовно не си доспива. Не недоволства от това - балетът за нея е преди всичко останало. Но веднъж я чувам да пее:
- „Дойде време, ставайте,
но не се събуждайте!”…
По-лесното
Цвета обича да рисува. Водим я на изложба, художникът е пейзажист. Тя се застоява пред едно от платната, а след това споделя:
- Колко много небе е нарисувал този чичко!… Сигурно защото му е било по-лесно!
Завист
Балетният спектакъл е в разгара си. Ива гледа играта на прожекторите върху изпълнителите и казва с въздишка:
- Колко ли им е хубаво на балерините?… Всяка минута са с различни рокли!…
Подражание
Дни наред, след като сме били в цирка, където игра с голям успех известен клоун, Цвета настоятелно моли да яде краставиците с корите. На нашите въпроси тя отговаря уклончиво, но накрая изплюва камъчето:
- Искам бузките ми да се боядисат. Да станат зелени…
Споглеждаме се - зелен беше гримът на лицето на клоуна.
Синът на балерината
Ива се връща от балетна постановка и бърза да сподели откритието си:
- Знаеш ли, момчето, които играе с балерината е неин син.
- Защо мислиш така?
- Проста работа. През цялото време тя му показва какво да играе. И иска да се върти все около нея…
С доглеждане
Будим Цвета за детската градина. За разлика от друг път, тя мърмори и не иска да се вдигне от постелята. Поведението си обяснява така:
- Гледах един филм, а вие ми го прекъснахте на най-интересното място.
Десетина минути по-късно вече се облича. Преди това се е успокоила с думите:
- Нищо. Утре ще гледам втората серия.
Отговорът
По телевизията излъчват филм за първите любовни трепети на юношата. Ива зарязва филма по средата и се оттегля в своята стая с едно „Лека нощ”. Питаме я защо - отговорът ни кара да се споглеждаме:
- Този филм съм го гледала вече. Когато съм била булка съм го гледала…
Горчи
Ива учи наизуст Ботевото стихотворение за обесването на Левски. Удоволствие й доставя да повтаря: „Гарванът грачи грозно, зловещо”. Цвета рисува край нея и най-неочаквано пита:
- Защо грачи гарванът? Защото му горчи песента ли?
Пластелинът
Купуваме на Ива кутийка с пластелин. Тя играе с него - моделира синьо цвете с кафяво стебълце, глава на куче, червено слънце с жълти лъчи. Оглежда произведението си и казва гордо:
- Мога да направя от него всичко. Дори детенце. А защо?… Защото съм човек!
Удивление
Разглеждаме списание „с много картинки”. На една от страниците Цвета вижда всеизвестната снимка на Чарли Чаплин. Грабва списанието от ръцете ми и го разнася от човек на човек в къщи с думите:
- Вижте, вижте! Шапката на Чаплин Чаплин е увяхнала!…
Оценка
Ива разглежда първата ми книжка стихове и неочаквано пита:
- Ти ли си написал тази книга?
В отговора ми има и мъничко гордост. А тя добавя насмешливо:
- Хм! Да не ти се надява човек!…
Лъжата
Цвета рисува вкъщи и слуша многобройните ми разговори с автори по телефона. Репликите ми са учтиво уклончиви. Виждам, че това й прави впечатление, но изводът й е неочакван за мен:
- Искам да стана като теб. И да работя като теб. Но да отговарям само с да или не. Защото другото е лъжа, нали?…
Лечение
Вече месец се гневя и въздишам над нескопосан ръкопис. Ива е свидетел на всичките ми мъки. Чувам я веднъж да казва на куклата си:
- Мама лекува в болницата хора, а татко - ох, колко е смешно - той лекува думи…
Отзвукът
През деня в къщи се е говорило за поезия. Вечерта е вече към своя край, когато Цвета ни смайва с изявлението си:
- Ако научите нещо, ще се облещите. Но ще ви го кажа, да видим… Сега ще седна и ще произведа едно стихотворение.
- Как така? - реагирам. А тя нехайно пояснява:
- Да де, ще го съчиня…
Творчество
Разговаряме вкъщи за пловдивски поет, който злоупотребява с алкохола и живее нехайно, но пише добре. Същият ден един от кактусите, отглеждани на терасата е цъфнал. Ива слуша внимателно, с интерес и се вмесва в разговора така:
- Ух, колко е грозен кактусът! А как прекрасен е цветът му!
Краят на разговора
Както винаги и този разговор по битови проблеми вкъщи опира до паричните знаци. Цвета взема участие само с едно изречение, което става негов логичен край:
- Искам да остарея, но пак да си бъда дете!
Бележка на автора
Предполагам, че съм събудил интереса на читателя какво се случи с двете ми дъщери във времето, когато пораснаха.
Ива стана лекар, а Цвета - художник.
