Алфонс Але

превод: Евгения Динкова

Разбира се, мразя доносничеството… (Ни най-малко не одобрявам постъпката, макар и напълно оправдана, на г-жа Обер, когато - в Семеен пансион, безумно забавната пиеса на нашия приятел Доне - тази дама възмутено уведомява г-н Асан, че са му сложили рога.)

Разбира се, както казах, мразя доносничеството; но не мога да се сдържа да не привлека вниманието на вашето силно чувство за справедливост върху непростимото поведение на един от вашите служители, кочиаша на файтон 6969.

Това става снощи. Трябва да е било към десет, десет и половина.

Тъкмо излизам от един театър, където се бях безобразно наскучал, твърдо решен кракът ми да не стъпи повече там най-малко две-три години.

И ето, че се озовавам лице с лице с една млада дама.

Мене знаете, кой съм. Младата дама не сте я чували (макар че с жените човек може да бъде само наполовин сигурен в тия работи). Затова позволете да ви я представя в общи линии.

Бяхме се запознали, когато още като младо девойче по времето на Югалд (1), играеше дребни роли в Буф-Паризиен.

На няколко пъти се съгласи да ме удостои с благоволението си. Гълъбчето!

И толкова чаровно неблагоразумна! По тоя повод, скъпи господине, ще ви разкажа една история, която ми идва наум и която между впрочем няма нищо общо с моята рекламация, но масата не е запазена, нали?

Веднъж тя ми казва възмутено:

- Има хора, които никога не изпитват съмнение.

- Хора, които не знаят да се изчервяват.

- Тъй де!

- Хора, които са глътнали цялата си срама!

- Тъй де!… Представи си, завчера получавам писмо от някакъв тип, който живее до Булонския лес и който ми предлага да отида у тях, там ме чакали двайсет и пет луидора.

- И ти какво му отговори на тоя простак?

- Бога ми!… отидох… Знаеш… двайсет и пет луидора!…

Но да се върнем, скъпи господине, на доноса.

(Не използвам думата донос в тоя смисъл, в който вашата администрация е свикнала да я използва.)

Въпросната млада дама - това също няма нищо общо с моята рекламация - бързо изостави театралната кариера и се омъжи за един възрастен благородник от Бретан, барон Някой си Отнякъде си, чието имение се намира не много далеч от Одиерн.

Но да прескочим излиянията и да стигнем до същината на въпроса:

- Да вземем закрита кола, скъпи.

- Че защо, щом мъжът ти не е в Париж?

- Да, ама по улиците е пълно с хора от Одиерн (представете си ).

Понеже нея вечер се готвеше да вали, по булеварда минаваха предимно открити коли.

Най-сетне минава една закрита.

- Кочияш!

- Късмет!

- Навреме!… На площад Трон… Не е нужно да си давате много зор, не бързаме.

Досещате се, нали, опитен детективе, че нямах никаква работа на площад Трон, но избрах споменатия маршрут - по булевард Волтер - тъй като по това време на денонощието ми осигуряваше пълна дискретност?

Потеглихме.

Густав Флобер, при все големия си авторитет и огромния си талант, не посмя да се впусне в подробности за това, какво било станало във файтона в „Мадам Бовари”.

Аз съм от същата мая като Флобер и също няма да се впусна.

Което обаче няма да премълча, г-н Рудил, е какво стана, когато се върнах от площад Трон, вече бях изпратил младата дама и идваше ред да се разплатя с кочияша пред казармата Принц-Йожен, на която сега й викат казармата Шато-д’О, защото се помещава на площада на Републиката.

Давам му монета от пет франка.

Той я оглежда на светлината на своя фенер, за да се увери, че със сигурност не е от ония монети от молдавско-влашки произход или от някоя испанско-американска република, каквито в момента не вървят на пазара на сребърните монети от сто петака.

След като се убеди, че моят долар беше чиста проба Луи-Филип, той я скри в джоба си и рече с насмешка:

- Толкова излиза.

- Как така, толкова излиза?

- Разбира се, че толкова излиза!

- Как така?

- Ами тъй!… четирийсет петака за колата…

- И какво още?

- И три франка за стаята.

След което шибна с камшика мършавата си кобила, ръгна я по двата хълбока и изчезна на хоризонта.

Сега вече знаете, скъпи господине, какво ви остава да направите.

—————–

1 Делфин Югалд (1829-1910) - френска оперна певица, пианистка, композиторка и учителка по музика. Поради заболяване на гласните струни се оттегля от сцената и двукратно - от 1866-1867 и от 1885-1888 - ръководи театъра Буф-Паризиен.