Франсишко Карвальо

превод: Румен Стоянов

ГЛОБАЛИЗИРАНА КОЛЕДА

Вече никой не говори
за звездата на пастира
нито за тримата влъхви
и камилите им натоварени
с благовония и злато.
По улици и фавели
на големите метрополии
в зле осветени покрайнини
из вонливи подмостия
старци и кльощави деца
никога не са чували
да се говори за влъхвите
и камилите с товари злато.
В къщите на високата буржоазия
тече обилно вино,
одумки и шампанско. Върхушките
преяждат с целувки и гозби
безразлични към духа на Коледата.
По димящи подноси
беззащитни пуйки чакат мига,
в който ще бъдат изтърбушени
от потомци на някогашни людоеди.
Богу слава на висините
докато човеците с добра воля мамят
в играта с карти и с живота.

ОБУЩА

В тъмен ъгъл на стаята
смачкани обуща
покрити с прах и старешка
плащаница от паяжини.
Виждам следи от кръв,
оставили са ги разнопосочни
ходения
из мечтата и любовта.
Стоят там и мене чакат
сякаш ладия,
която своите гребла приготвя
да отплава към смъртта.

ПОСЕТИТЕЛ

Не вятър хлопа на вратата
ни дъждът, ни изгубената птица
ни просяк изгонен от нощта
ни събирач на отпадъци,
ни раздавач
ни продавач на клетки,
ни укротител на светкавици,
ни правяч на кораби
ни студуващи
ни котки с гледци живачни
ни точилар на кинжали
ни продавач на великденски яйца
ни писач на мръснишки мадригали
по стените,
ни умоляващ за трохи
от хляб и от небъдности,
ни отишлият блудница
да погребе, ни задигналият
цветя от бдението,
ни дошлият от владенията
на морето.
По вратата хлопа
и впива във лицето ни погледа си
на лешояд бирникът.

НОКТЮРНО ЗА КЪЩЯТА

Духа вятърът
връз покривите на къщята.
Безсънието на кукумявките
разсича и разкъсва плащаници.
Спят езерата. Жаби
от времената на потопа
пеят към звездите.
Напев яростен
за боговете на блатото.
Зениците на водата
са очите на умрелите.
Потокът свири с флейта.
Корабът на нощта напредва
и далечните септември.
Време да закотвим.
Погрижете се за вашите гребла.

СИМЕТРИЯ НА ХАОСА

Живее се малко и зле, върви се
безпосочно из приливите на живота
яде се кога останат излишни числа
в статистиките на бюрократи
смесва се лош навик с лош дъх
обича се виком и бързешката
губи се коса преди памет
въпие се напразно за балсама на
правдата, вика се и никой не отговаря
сменя се кодът и монологът
предъвква се глас,
отзвуци от гнило месо
хваща се крадецът, но крадецът
връща се точен на другия ден
отрича се тялото, душата
и дадените обещания
повръща се омраза посред вечеря
лъже се все повече
по служебно задължение
умира се по гръб и от смърт внезапна
или се умира от глад
в обятията на Републиката.