Гурген Баренц

превод: Георги Ангелов

***
Нашите надежди
остават с нас
до последния ни дъх.
Нашите надежди
са изненадващо издръжливи
и жизнелюбиви.
Нашите надежди
не просто умират последни -
те умират след нас.

***
От време на време
при мен долита
черната птица на завистта.
Тя каца
на най-горната клонка
на душата ми
и започва да си прави гнездо.
Гоня я -
птицата на завистта
няма какво да прави
на дървото на душата ми.
Да си търси място за гнездо
на други дървета,
в душите на други хора.
В душата ми и без завист
пороците са достатъчно…

***
Поетите,
даже най-умните,
не са готови
да разберат простата истина:
че смъртта обикновено идва
преди безсмъртието…

***
Когато внучката ми Майа
се учеше да ходи,
трябваше дълго-дълго
да я убеждавам
да пусне ръката ми
и да направи поне една
самостоятелна крачка.
Сега тя ходи самостоятелно
и трябва
дълго, много дълго
да я убеждавам
поне понякога,
поне от време на време
да се държи за ръката ми.

***
Вече колко години
моята улица
тихо тъгува,
скръбно въздиша
и все очаква
кога, най-сетне, и на нея
ще има празник…

***
Какво удоволствие -
да затвориш вратата
след отиващите си най-после
неканени гости.
Като че сваляш от краката си
стягащи те обувки.

***
В преводите на Маршак от Шекспир
Маршак е явно повече от Шекспир.

***
Годините
слагат на раменете ми
тежките си ръце.
Годините
ми помагат
по-добре да науча
закона за гравитацията.

***
След всяко
родено стихотворение
в мен започва
следродилна депресия…

***
Поетите могат
да предсказват бъдещето.
Но нито един -
дори най-проницателният поет
не може да предвиди,
че в живота му събота
ще дойде по-рано от петък…