Александър Себежанин

превод: Елка Няголова

***
Знам, за мен е светът отреден,
а в сърцето - покой, тиха радост
и кристалният въздух студен,
тишината, и тази прохлада.

Тихо-тихо, печално кръжат -
в злато листите багри животът.
Под нозете разстилат се в жълто,
сякаш четка реди ги в платното.

И далече-далече се чува
вик на лебеди - страшно тъгуват!
И небесният свод е разчувстван
от това драматично сбогуване.

Сбогом! Пътят ви да е щастлив!
А напролет върнете се всички
при реката, полето и нивите,
при земята, която обичам…

***
Зачестил с дъждовете си дълги,
Август мой, не плачи! Не изтръсквай
звезден дъжд от небесното дъно,
не го сипвай над църквата с кръста.

Слушам как се прокрадва есен.
А в блатата ни жерави-пленници
по пътеките спомен пренесоха
и целувките скрити зад плевнята.

Бяга лятото ни стремително.
Позлатени са вече брезите.
Но ги няма очите томителни
и коприната на косите ти.

Все по-хладни и росни са нощите.
На рябината огънят лъже…
Да угасне от дъжд, невъзможно е!
Затова дъждовете са тъжни.

***
Не първи сняг е вече - шестдесети.
Полето иска го и той долита.
Додето рижите лисичета усетят
и шмугнат се в стърнищните игли.

Снегът покрива и лещака рехав,
лилавата повърхност на реката.
Светът облича бялата си дреха -
за своя грях да се помоли някак…

Снегът се стели бавно, не припряно,
невинен като младенец пречист е.
Снежинките прозвънват със камбанки,
оплели ме сред своите лъчи…

ХЛЯБ

Ръжен хлебец, топъл още, печен в печка селска,
нищо по-вкусно от тебе в този свят не сетих!
Идваха за твойта тайна бабките съседски.
А пък моята редеше: „С обич го месете!

Затоплете първо печката и метнете леко хляба,
стане ли готов, сложете го бавно върху масата.
Хлябът ще ви отговори с топло пърхане отляво,
слава ще ви донесе, обич щом в душата втасва.

Ако вкъщи няма мир и не мърка в скута котка,
то не почвайте тогава - хлябът няма да е вкусен.
Слага се душа в тестото - не рецепта, а закон е:
Хляб без мир и без любов
е баян* без звук!”
_________
*баян - старинен руски музикален инструмент