ЕЛЕГИЯ
превод: Румен Стоянов
ЕЛЕГИЯ
Помня баща ми
да пасе звезди и самоти
в следобеди протяжни,
и майка ми
в сянката на пруста
с очи към водостока
Помня баща ми смълчан
в часовете на агония
и майка ми
тъчаща алегории
на стадото си
от болки и печал.
Помня баща ми и майка ми
как изработваха
броеницата си от грижи.
ЛАВРАШ
Далеч от тукашната гмеж,
там посред нещата,
проснат към всемира,
Лавраш, понеже съществува,
е най-красив град в света,
защото всяка улица
ражда един спомен
и той в мене, в тялото ми свършва.
КОЛЕДА
Коледните камбани
са кристални
Божии свидетелства
и добро те сторват.
Коледните камбани
на витлеемските звънарни
светла утреня отмерват
за Младенеца.
Коледните камбани
сливат
бронзове божествени
и правят химни на любовта
към Свещения Граал.
В коледните камбани
съзрява детството ми
и в златните езици техни
влагам моята молитва.
Слушам Иисус да говори
в партитурите им.
Тъка писания от светлина
за нотите
на витлеемските камбани.
БИСТРОТА
Нека слезе върху мен нощта
и в мен да обитава вятърът,
обновяващ камъните на словоизказа.
Нека върху мене дойде
повеят на паметта
и тайнството на звездите
и всичко друго, което мога аз да понеса.
Нека върху мен валят
мечовете на потопа.
Нека падат върху мене тъмнини.
Аз съм бистрота разпръсната
в подиробеди с любов и богослужба.
САНДАЛОВ ЛЪХ
Ако бях жена
- с каква лекота -
с моите зъби
щях да обичам един мъж.
Щях да съм му канара,
не съмнение.
Щях само да съм му котва.
Ако бях жена
нямаше да искам
тия причудливи ръкавици
на привидността.
Щях да лягам гола с моя мъж.
И да слушам музика върху гръдта му.
На флейта щях да свиря по неговите устни.
Щях цяла да му се отдам
и да разтворя вратата на тялото ми
и да умра от зряла обич,
ако сандаловият лъх на моя мъж
не ме обмиваше с любов
всеки ден.
