Михаил Ломоносов

превод: Красимир Георгиев

ВИЙ ЧУЙТЕ, МОЛЯ, СТАРЕЦА КАКВО СПОХОДИ

Вий чуйте, моля, стареца какво споходи,
когато кротко тръгна да се поразходи.
Магаре яхнал, а синът му тръгнал пеш,
и след недълъг през поляната вървеж
разкритикували го разни минувачи:
„Ах, как се возиш ти, а малкият се влачи!”
Той слязъл, на сина си да поязди дал,
но само десетина крачки извървял,
а пак го обкръжили с насмешливи знаци,
съвети сяли: „Пълен е светът с глупаци.
Магарето двамина да обяздват те!”
И яхнали самара старец и дете.
Обаче, минали край само две-три къщи,
пазарът закрещял: „Добичето измъчваш!”
Тогава старецът, към своя дом завил,
учтиво на досадниците промълвил:
„Ако послушам хорската ви тъпа врява,
магарето на гръб да нося май ще трябва!”

1747 г.

——————————

ПОСЛУШАЙТЕ, ПРОШУ, ЧТО СТАРОМУ СЛУЧИЛОСЬ…

Послушайте, прошу, что старому случилось,
Когда ему гулять за благо рассудилось.
Он ехал на осле, а следом парень шол;
И только лишь с горы они спустились в дол,
Прохожей осудил тотчас его на встрече:
„Ах, как ты малому даешь бресть толь далече?”
Старик сошол с осла и сына посадил,
И только лишь за ним десяток раз ступил,
То люди начали указывать перстами:
„Такими вот весь свет наполнен дураками:
Не можно ль на осле им ехать обоим?”
Старик к ребенку сел и едет вместе с ним.
Однако, чуть минул местечка половину,
Весь рынок закричал: „Что мучишь так скотину?”
Тогда старик осла домой поворотил
И, скуки не стерпя, себе проговорил:
„Как стану я смотреть на все людские речи,
То будет и осла взвалить к себе на плечи”.

1747 г.