ТРЪГВАНЕТО
превод: Румен Стоянов
ТРЪГВАНЕТО
Искам да умра нощем - прозорците отворени,
очите взрени в нощта безкрайна.
Искам да умра нощем.
Ще се разделя полека-лека,
разлъчвайки ме бавно. Месечината на свещите
ще рамкира смъртно-белия ми лик.
Искам да умра нощем - прозорците отворени.
Твоите ръце ще поднесат вода на моите устни
и устните ми ще изпият
тъжния светлик на твоите очи.
Които дойдат, които още не познавам,
ще безмълвничат, в мене вперили очи.
Искам да умра нощем - прозорците отворени,
очите взрени в нощта безкрайна.
Постепенно ще се видя малък отново,
много малък.
Люлката ще се люшка в сянката на една стая
и в нощта, една старица, боязлива,
ще ушие грамадна кукла.
Червена светлина ще озари спалнята
и стъпки ще отекнат, строшили тишината.
После в студеното следпладне шапка ще се
търкулне в един път…
Искам да умра нощем - прозорците отворени.
Душата ми ще тръгне далеч от всичко,
съвсем далеч от всичко.
И щом всички разберат, че ме няма вече
и че никога повече няма да се върна,
ще има една секунда, у които са тук
и у които ще ми дойдат, пълното разбиране.
ОТСЪСТВАЩАТА
Които си отиват, отиват бързо,
вчера, още, усмихваше се върху дивана.
Вчера казваше сбогом, все още, от прозореца.
Вчера обличаше, все още,
розова тъй лека рокля.
Които си отиват, отиват бързо.
Очите й, големи, черни,
блестяха до преди малко.
Гласът й, нежен, твърд, говореше до не отдавна,
мургавите й ръце имаха благославящи
движения.
Обаче днес, на празника, я нямаше.
Даже помен от нея.
Несъмнено споменът й не дойде,
като поканените -
някои, почти всички, равнодушни и непознати.
Които си отиват, отиват бързо.
По-бързо от птичките, минаващи в небето,
по-бързо от самото време,
по-бързо от добротата на човеците,
по-бързо от влаковете, бягащи из тъмни нощи,
по-бързи от мимолетната звезда,
която прави драскотина по небето.
Които си отиват, отиват бързо.
Само в сърцето на поета,
което е различно от другите сърца,
само в сърцето винаги ранено на поета
не си отиват бързо които отиват.
Вчера, още, усмихваше се върху дивана.
И сърцето й беше голямо и нещастно.
Днес, на празника я нямаше, нито споменът й.
Отиват бързо, тъй бързо които си отиват.
