МАСЛИНАТА
превод: Александър Муратов
Тя пламти и в жар догаря,
нищо не я изгасява.
Не ще изгасят пожара
дъждовете и сланата.
Пет младежи изгоряха
там с омаслените дрехи
и където са горели,
пет звезди на отмъщение
като сребърни медали
в клоните са окачени.
Ах, маслино ле, маслинке,
кой ще кастри твоите клони,
кой ще събира пак маслини,
алената пръст ще рони?
Бяха пет слуги работни,
пет слуги с ръце набити.
Палеха ги сеньорити,
вардени от караула, -
тези с фермите самотни,
с многото стада и мулета.
С вик и веселба коварна
те маслината подпалиха.
Попът в старата звънарна
би камбана за тревога.
Ах, маслино ле, маслинке,
кой подравня твоите клони
и не сложи сред листата
поне шепичка патрони?
Тя пламти и в жар догаря,
нищо не я изгасява.
Не ще изгасят пожара
дъждовете и сланата,
че с подпалените грани
пламна цялата Испания.
