Йосиф Бродски

превод: Марко Марков

ария на птиците

Ние сме певци, певици
и наричаме се птици.
Вдигаме се над земята
върху песента крилата.

Но с горите да намираме
общ език съвсем не спираме -
тъй че гледай със сърцето
опера с балет в небето.

ария на дъжда

Като тънки, живи струни
са дъждовните ни струи.
Дърпа ги с тъга и жар
вятър - циганин най-стар.

Цели дни звучи китара
от небе до тротоар.
Но не бляска таз китара
нивга с нов репертоар.

ария на рибите

Екне винаги в реките
песен, скрита от очите.
Из дълбокото замираме
и с опашки дирижираме.

И хористи, и солисти
пеем песнички сребристи.
Но и думата нескрита
до рибаря не долита.

ария на дърветата

Ние звуци сме зелени.
Винаги сме разделени.
И в горите както знаем
молим, шепнем и роптаем.

В лесове или в горички
всичко правиме самички:
и тъгуваме, и бляскаме,
пеем и си ръкопляскаме.

ария на кучетата

Ние, славни кавгаджии,
все за бой готови - ние
млади, стари, стари, млади
правим шумни серенади

и на котки, и на птички,
и на хора - да, на всички.
Често - и на тишината.
Но най-вече на луната.

ария на котките

Бузките ни - с мъх дарени,
гръбчетата - разграфени
също като нотни листи.
А пък лапките ни - чисти.

И опашки тихомълком
свили като ключ цигулков,
влачим се в прахта, мълчим.
И в очакване звучим.

ария на насекомите

Пеперуда, бръмбарче, пчелица -
нотни знаци ние сме, дечица.
И не се изчерпва нашта роля
само да жужим на воля.

Музиката ни е проста,
радва своя, радва госта:
тя притихва, щом отлитне
и отлита, щом притихне.