Алфонсас Малдонис

превод: Александър Миланов

Тези пътища - сякаш стари поеми.
А завоите - сякаш стари грешки.
Но високите ноти на всяко време
остават в сърцата човешки.

Тези ноти, без които на земята
не би било тъй тихо и зелено.
Тези ноти, които звучат в синевата
и вървим ний от тях упоени.

Тези ноти, в които не са влели
низки тонове сърцата низки.
Тези ноти, които са ни пели
не за хляб, а за свободата близка.

Тези ноти, които търпеливо
са подготвяли за подвиг сърцата.
Че човешката памет пази ревниво
само величието и красотата.

Че живота не търпи да го бавят.
Че след бурята идват нови бури.
Че дори в лес боров, щом расне, остават
само високостволите мури.