Анатолий Аврутин

превод: Елка Няголова

Покоя си захвърлил чинно,
без помощ лутам се сега.
Като обидена невинност -
съзирам късче хляб в снега.

Каква е тази подла мерзост,
захвърлила го на шега?
Лежи в снега - ненужна верност,
дете, от никой непогалено…

За хляба горък и печален,
настъпен сред снега от някой,
присъда тежка прозвучава:
- Ръце такива бих отсякъл!…

Не се лекува с гняв - разбрах го,
но спомен от войната дирех…
Блокада. Нощ. А в Ленинград
момче със сив перчем умираше.

Почти без пулс е. Скоро съмва.
В ъглите - сняг, едва топи се.
А на момчето се присънва,
че дъвче хляб, омесен с трици.

Не стигна то до таз награда…
За залък хляб бе рано още.
Изтича срокът за блокадата -
една непреживяна нощ…

Какви тук думи?! Гарван грачи.
И как да крача през тъгата?!
Захвърлен сън от Ленинград -
душа на хляб върху снега…