ГРОБЪТ НА БОЕЦА
превод: Красимир Георгиев
ГРОБЪТ НА БОЕЦА
Денят отиваше си - бавен, мрачен,
незнайна пътят търсеше следа,
и изведнъж под смърч шперплат изскача -
обикновена дървена звезда.
Гора нататък, блик река прецежда,
завой, потънал в храсти и трева.
Към малката табела се навеждам:
„Боец Петров”, година след това.
Венец от сиви клонки на елхички
е сплетен от приятелска ръка,
на пясъка разстлан, килим с иглички
приплъзва се под нашите крака.
Покой е, сякаш там не са гърмяли
оръдия, ракети в страшен бой…
Кой е? От Вологда ли, от Урал ли,
рязанец, белорус? Незнаен войн?
От буквите изтрити той отново
изправя се с лице на богатир
и поглед мрачен светнал е сурово
като река сред равна руска шир.
Аз виждам къщи, ветри нейде вият
и към незнайната съдба поел,
ти родна, непреклонна ти Русия,
покланям се пред твоя свят предел.
1943 г.
——————————
МОГИЛА БОЙЦА
День угасал, неторопливый, серый,
Дорога шла неведомо куда, -
И вдруг, под елкой, столбик из фанеры -
Простая деревянная звезда.
А дальше лес и молчаливой речки
Охваченный кустами поворот.
Я наклонился к маленькой дощечке:
„Боец Петров”, и чуть пониже - год.
Сухой венок из побуревших елок,
Сплетенный чьей-то дружеской рукой,
Осыпал на песок ковер иголок,
Так медленно скользящих под ногой.
А тишь такая, точно не бывало
Ни взрывов орудийных, ни ракет…
Откуда он? Из Вологды, с Урала,
Рязанец, белорус? - Ответа нет.
Но в стертых буквах имени простого
Встает лицо, скуластое слегка,
И серый взгляд, светящийся сурово,
Как русская равнинная река.
Я вижу избы, взгорья ветровые,
И, уходя к неведомой судьбе,
Родная непреклонная Россия,
Я низко-низко кланяюсь тебе.
1943 г.
