Йожеф Фодор

превод: Димо Боляров

Брезичките
над вашите гробове
си шепнат тихо с нежния зефир.
Спокойно спете, войни,
спете в мир -
невъзвратим, животът си отива.

Започна дългия ви боен път,
оттам, където Волга се разлива,
оттам, където Дон в степта извива
и стига той до славната ви смърт.
Унгарски чернозем, почивка тиха
им дай под спечената, тежка пръст!

Заради теб дойдоха отдалече
по своя тежък, героичен път,
заради теб сърцата щик посече -
заради тебе спряха да туптят
и тъжните, протяжни песни вече
по устните им няма да трептят.

Навред, където минеше войската,
уплашена побягваше нощта.
И тук, далеч от родните места,
от майчин дом, те паднаха в борбата.
Животът им премина млад и кратък,
а дълга е, а дълга е смъртта.

Сергей, Иван или пък Николай
там тихо спят, тревата ги повива -
не се пробуждат, в отпуск не отиват,
загинаха във чужд, далечен край.
Земя, бъди им майка милостива,
почивка лека и покой им дай!

И песента протяжна, нежна, тъжна
по устните им вече не трепти;
с юначен марш назад не се завръщат -
към степните, безбрежни широти.
И с топлина от родната им къща
напразно чакаш ги, родино, ти!

Не се пробуждат, в отпуск не отиват,
защото тях ги приюти смъртта.
О, нека бъдат в паметта ни живи
безстрашните ти войни, свобода!
Плачи за тях, сълзите си проливай,
тъй както те проляха си кръвта!

В редиците безкрайно мирно спят,
земята ни измили с кръв от рани.
Те паднаха, от дълг свещен призвани,
те тук дойдоха, за да ни спасят.
Да бъдат вечно живи в паметта ни,
цветя гробовете им да краят!