Йожеф Фодор (Fodor Jozsef), унгарски поет, прозаик, публицист, журналист, преводач, е роден на 22.04.1898 г. в село Илянда, Трансилвания, Румъния. Завършва гимназия. През 1916 г. воюва на италианския фронт, през 1919 г. е червеноармеец. Започва творческия си път през 1920-те г. До 1945 г. е кореспондент и редактор. Водеща фигура в литературния живот след победата на социализма. Книги: „Задъхани гори” (1927), „Пиши върху листата на дърветата” (1930), „Послеслов” (1935), „Без единодушие” (1938), „Събрани стихотворения” (1942), „Върху везните” (1945), „Години на поява” (1940, 1957), „По пътя на времената” (1958), „Песните на шосетата” (1960), „Човечеството е свидетел” (1962), „Силни ветрове” (1971), „Неспокоен свят” (1972), „Безкрайно шествие” (1973) и др. Негови стихове са преведени на 10 езика. Носител на наградите „Баумгартен” (1934, 1943) и „Кошут” (1957). Превежда Шекспир, Дикенс, Гьоте, Мопасан. Умира на 07.10.1973 г. в Будапеща.

Публикации:

Поезия:

ЧЕРВЕНИТЕ ПИРАМИДКИ/ превод: Димо Боляров/ брой 117 май 2019