Рафаел Моралес

превод: Александър Муратов

Живи живеят чрез мене
моите другари убити.
С кръв ми обливат душата
раните зли на гърдите им.
Сещам аз в моите нокти,
сещам аз в моите пръсти
мъст за смъртта им страхотна,
глас от гърлата им сухи.
В моя живот неспокоен
сещам живота им боен.
Суках аз кръв от народа -
тя и в гръдта ми клокоти,
и не гасят я куршуми,
нито стомана я трови,
нито я плашат камшици,
нито сушат я огньове, -
моята кръв не е моя,
тя е кръвта на народа.
Моята кръв е червена.
Моя баща е работник.
С твърда десница роден съм,
тъй и ще падна в борбата.
Живи в очите си имам
аз на другари очите, -
плът са в плътта ми корава,
аз съм живота им днеска.
Могат ли сляп да оставят
взора ми подлите пушки?
Гледам с очи на стотици,
дишам с гърди на стотици, -
днеска живеят във мене
много сърца притаени.
Ах, ще ви помня завинаги, -
лютата битка ще водим,
братя, достойно погинали,
в боя жесток за народа ни!