Сесар Вайехо

превод: Петър Велчев

***
Дъжд вали над Лима… И излива
мътни, мръсни струи скръб в кръвта.
Дъжд вали! Отрова в нас забива
покривът прокапал на страстта.

Ти не се прави, че си сънлива,
мойто трубадурство разцъфтя.
Чак сега сърцето ми разкрива
твойто неизвестно - любовта.

Като флейта тънка и лукава,
тихото ти, чародейно “Да”
бисери фалшиви разпилява.

Дъжд, дъжд върху саркофага трака.
В него моята, без теб, съдба
вече е съвсем излишна в мрака…

МЪРТВА ИДИЛИЯ

Какво ли прави мойта Рита, индианката красива,
и все така ли разцъфтява тя -
сега, когато ме души Византия и пак заспива
във вените ми, като евтин слаб коняк, в кръвта.

Къде ли са чевръстите ръце, с които тъй щастлива
тя гледа праното бельо в следобедния час -
сега, когато тук дъждът пороен се излива
и нямам сили да живея аз.

Каква ли рокля слага в дни на отдих и на труд…
Като тръстиково стъбло през май
благоухае ли все тъй сред оня роден край…

От своя праг навярно гледа облачната върволица,
треперейки, прошепва: „Господи, какъв ужасен студ!”
И плаче, кацнала на покрива й, дива птица.

ЧЕРЕН КАМЪК ВЪРХУ БЯЛ КАМЪК

Аз ще умра в Париж, под този дъжд пороен,
в деня, за който имам вече смътен спомен.
Аз ще умра в Париж - ни тъжен, нито весел -
в четвъртък, като днешния, и пак наесен…

Четвъртък ще е, както и сега, защото,
докато пиша тези стихове, аз чувствам
как костите ме наболяват, как напусто
се взирам в моя път и колко съм самотен.

Умря Сесар Валйехо, същият, когото -
не знам защо - тук всички биеха жестоко,
налагаха го и с тояги, и с въжета.

За туй единствени свидетели остават
четвъртъците хладни, костите му клети
и пътищата, и дъждът, и самотата…

ДАЛЕЧНИТЕ СТЪПКИ

Баща ми спи. Лицето му е величаво
като сърце, в което няма вече страст.
И в него всичко е тъй нежно…
Но ако има болка там, това съм аз.

Самотно е огнището, звучат молитви.
И няма вест от синовете в тоя час.
Баща ми се събужда и се вслушва: „Бягство
в Египет… сбогом” - произнася нечий глас.
Тъй близко му се струва всичко.
Но ако нещо е далеч, това съм аз.

А майка ми между лехите се разхожда,
усеща аромата, който отлетя…
И в нея всичко е тъй нежно -
крило, пътуване, любов е тя.