Васил Каратеодоров

Един истински и голям приятел на Добруджа, който винаги, във всеки удобен случай, се е стараел да изнесе добруджанската кауза с искрена безпристрастност и отлично разбиране пред нашата интелигенция и европейския културен свят.

С научно аргументирани факти той взема участие в осветлението и разрешението на добруджанския въпрос и, изобщо, за въпроса на нашите малцинства.

Неговата книга „Добруджа и нашето възраждане”, преведена на немски и френски, изнасяща културната роля, която са играли добруджанските градове Тулча и Силистра, Добрич и Кюстенджа, Бабадаг и Мачин в националното ни възражение, е исторически паметник с неоценима стойност.

Чилингиров е от ония наши писатели, които се чувствуват морално задължени да участвуват в разрешението на националните ни проблеми. „Добруджа е наша: в нея живеят българи, които никога не са се отказвали от своята народност. Да се откажем ли ние от тях, само защото сме победени?”

Тази мисъл много е занимавала отличния ни белетрист и общественик. Героизмът на дрбруджанския българин, който никога не се отказа от правата си и достойно се бори за своята свобода и културно издигане, винаги е въодушевлявал Cт. Чилингиров и го е подтиквал към активна творческа дейност.

В белетристичното творчество на Ст. Чилингиров Добруджа заема завидно място.

Той е обходил и надлъж, и нашир добруджанската черноземна равнина, спирал е в повечето й градове и села, за да изучава психиката на нашия селянин, хубавите мрачни песни, които се пеят от безмерно тъжния народ, носещ голготения кръст на робското си страдание, и историческите места, „в които някога - преди много и много векове - смел дух запали бъдника на българската самобитност, буйния огън, озарил с блясъка на своите огнени езици хоризонта на българското небе, погледнат от заснежените върхове на Шар”.

Резултат от това духовно сближение с Добруджа, величието и неволята й е книгата му „Равна Добруджа”, съставена от пътни бележки и впечатления.

„Равна Добруджа” е книга за добружанската култура и красотата на добруджанската плодна земя, в която някога Аспарух е опънал първия шатър, за да тури впоследствие основите на бьлгарската държава.

Ст. Чилингиров дълго е копнеел да се спре сред равните степи и угари на Добруджа, „нашият пръв поглед на света и нашата последна въздишка”.

Като всеки добър син на земята ни, той никога не е забравял тая наша покрайнина и, както сам се изразява, никога не е преставал да я вижда дори и в сънищата си. Това негово силно впечатление към Добруджа го принуждава да я обходи, а след това и опише.

„Равна Добруджа” не е само обикновено описание и предаване на впечатления, а преди всичко - едно високо художествено произведение със свойствените само на Ст. Чилингиров стилни особености и похват на разказване.

Образците са изящни. Езикът чист, сладък и много богат. В „Равна Добружа” се срещат трогателни лирични изповеди и откровения. На места легендата с действителността така изкусно се слива, че читателят дълго не може да отмахне поглед от една и съща страница.

Ето описанието на Калиакра. Също и легендата за нея. В тях има толкова много поезия и нежни тонове! Само обкръжен от калиакренската природа - според Ст. Чилингиров - човек може да разбере колко голема е душата.

Калиакра е вдъхновила и даровитата ни поетеса Е. Багряна. Легендата на Ст. Чилингиров и песента на Е. Багряна за Калиакра са два безценни бисера, които красят короната на добруджанската красота и мистика.

Ст. Чилингиров умее още от първите страници на книгата си да очарова.
В „Равна Добруджа” звъни песента на стихийния вятър, шумят златокласите ниви, усмихват се злаковете, падините разказват странни легенди, зоват безкрайните лазурни простори.

И още: в тая книга е дадена цялата добруджанска неволя и историческа съдба и културно-просветното значение на Добруджа в нашата история.

——————————

в. „Добруджа”, г. 5, брой 98, 8 ноември 1929 г.