Васил Каратеодоров

Душата на детето е най-мъчна за разбиране. То живее в един мир, пълен с фантастични видения и приказност. За него и действителността дори се разкрива в приказни краски.

Във всеки детски жест, във всяка детска дума и поглед има от онова приказно, което е пленило душата му.

В новия си сборник разкази „Тъй ми се стори” Ст. Чилингиров изнася сърдечните трепети, които вълнуват детето. Той познава неговата психика и характер.

Притежаващ белетристични способности, той слиза в светая светих на малките, за да гледа действителността с техните полузамечтани очи.

И той разказва с невероятно увлечение, не разказва, а свещенодействува. И неговите думи, както думите на героя му Христо от разказа „Тъй ми се стори” се поглъщат с „такава охота, с каквато се възприема всяко неочаквано откровение, дошло от невиделица, за да ни разкрие ясно и отчетливо тайнствената гатанка на нашето битие”.

Ст. Чилингиров умее да очарова читателя. Разказите му се отличават по своята интересна психологичност. Образите и сравненията са оригинални и нови за неговото творчество:

„Веселата му разсеяност се пресече веднага като съсирено мляко, спря се на кълбо в гърлото и го задуши.” „Сладката мисъл за смъртта се изпари като амонячна капка и остави наситена мирис на тамян.” „В очите му проблясват едри маргарити, които се стремят към скулестите бузи с цвета на някаква смес от загорял чернозем и хума.”

Досега Ст. Чилингиров не е разказвал с толкова много топлота и сърдечност за преживяванията на малките герои.

„Тъй ми се стори” е един голям актив в белетристиката ни през настоящата година. Тази книга открива нови белетристични възможности за Ст. Чилингиров.

——————————

сп. „Листопад”, г. 10, бр. 8, септември 1929 г.