Отилия Казимир

превод: Йордан Стратиев

Захожда слънцето пред мен,
и с вечерта, като вълна
над безпределна равнина,
се спуща здрача примирен.

Прегърбено, морето, от брега
по моста слиза стар рибар,
и чезнат в тихия пожар
рибар и мрежа и вода.

А долу в синята мъгла
две обли чайки над Сирет
отлитат в мълчалив полет
далеч към жълтите блата.

Притварям клепки. Де са те?
Притварям клепки и мълча.
И стихва морната душа
като разплакано дете…