Алис Кълугъру

превод: Йордан Стратиев

Край огнището се събират
котките от мойта стая
и предат, една през друга,
песен скрита и незнайна,
а край пламналия огън,
в някаква приспивна леност,
преденето им се слива
със бръмчащото вретено
и със синкавата нишка
на съня и на чекръка.

Край огнището се събират
котките да си помръкат
и предат, предат, а вънка
бял воал се стеле кротко,
и аз дремя замечтана
до любимата си котка,
и сред сладостната скука,
ден след ден една и съща,
слушам как живота тихо
като песен се възвръща.