РАЗГОВОР СЪС СМЪРТТА
превод: Елка Няголова
Преди смъртта ще се сведа -
до епилога:
- Не е за моите бедата ти!
За мен е огънят!
Съмненията ми за тебе са -
наследството ми.
Пази града ми през септември,
наивен, детски…
А щом последната роса
от клена губи се,
с отворени очи да са
душите влюбени.
И бягай. Тон така не вдигай,
гласът ти секна.
И до зори не ме буди.
Бъди човек.